Преди известно време излезе книга на един бивш член и бивш съпредседател на ПП „Българската левица“. Бяхме   изненадани от факта, че  в нея са публикувани поредица от политически документи, които са резултат на колективния труд на множество бивши и настоящи членове на партията. Смесвайки свои изказвания и интервюта с предизборни и други програмни политически документи на партията, авторът се е опитал да представи историята на партията като своя.

Историята на една партия не може да се присвои от един неин член, независимо колко деен е бил той и какъв партиен пост е заемал. В политическото наследство на ПП „Българската левица” са втъкани времето, труда, мислите и усилията на много хора, повечето, от които са удобно премълчани от автора. Хора, които са работили самоотвержено през изминалите девет години и не са изтъргували своето верую за удобен дипломатически пост. Хора, които в тези нелеки за всички времена продължават да отделят от залъка и времето си и да отстояват принципите си, за да я има ПП „Българската левица”. 

За да подчертае своята значимост и всестранна надареност, авторът е посочил, че счита себе си за дипломат, политик, поет и бетонджия. Без да искаме да влияем на избора му на призвание, насърчаваме издаването на следващите му поетични откровения.