.в политическата борба на класа против класа най-важното оръжие е организацията. Ф.Енгелс
обратно

Новини

(30.Април.2015 / публикувано в: Новини)

Българинът Тодор Ангелов е герой от световен мащаб


На няколко пъти ръководена от него група успява да отк­радне от общините списъците с евреи, които е тряб­вало да бъдат натоварени на влаковете на смъртта, срав­няват зас­лугите му с тези на Оскар Шин­д­лер

- Голяма е трагедията, която се случи край бреговете на Италия. Само при един инцидент загинаха над 700 бежанци. Какви са комен­тарите в Брюк­сел по този повод, особено че това не е пър­вата подобна трагедия?

- Лидерите на ЕС се стрес­наха от реак­циите на граж­даните, те усетиха, че този път е необ­ходимо да приз­наят, че положението с давещите се имиг­ранти в Средиземно море е станало нетър­пимо. И че трябва нещо да се нап­рави. Но самите лидери на ЕС са до голяма степен виновни за това положение. Първо, защото Фран­ция и Великоб­ритания свалиха със сила Кадафи в Либия, впрочем без ман­дат за това, и сега тази територия се е превър­нала в полигон на тероризъм и на трафик с човешки същес­тва. И второ, защото до ноем­ври миналата година дейс­т­ваше италиан­с­ката воен­номор­ска операция „Маре нос­т­рум“, която беше успешна, но бе заменена с много по-малката мисия на ЕС, наречена „Тритон“. Италиан­ците бяха поис­кали, с право, финан­сова помощ от ЕС за „Маре нос­т­рум“. Но вместо това страни от ЕС, сред които Фран­ция, пожелаха тази прог­рама да бъде зак­рита, защото според тях тя индирек­тно способ­с­т­вала прис­тигането на повече имиг­ранти. Лидерите на ЕС тогава решиха, че спасяването на давещите се е дело на самите давещи се. И замениха „Маре нос­т­рум“ с мисия джу­дже. Сега трябва да плащат за греш­ките си, които до този момент струваха живота на поне 1600 души. В този дух трябва да оценяваме срещата на върха, проведена във втор­ник.

- Означава ли случ­ващото се, че дър­жави, които са в Шен­ген, охраняват границата си по-зле от нас? Все пак тук явно става дума за канал­джийс­тво в огромни раз­мери?

- Не е въз­можно граница по море да се „пази“ от имиг­ранти. Когато пред бреговете ти се рее гемия с имиг­ранти, която всеки момент ще потъне, нима ще им кажеш да се връщат откъдето са дошли? Съот­вет­ните власти, най-често това са италиан­ците, са длъжни да ги спасят, да ги изкъпят, облекат, нах­ранят, нас­танят и да приемат мол­бите им за убежище. И те го правят, но тежестта остава за тях. Няма европейски механизъм за солидар­ност при предос­тавянето на убежище. Това е така, защото страните, които не са на първа линия, не искат такова нещо. Затова тежестта ще пада винаги на Италия, Испания, Гър­ция, Малта и Бъл­гария.

За канал­джийс­т­вото е точно, както каз­ваш, напос­ледък канал­джиите изкупуват кораби гроб­ници, зареж­дат гориво кол­кото за пътуване в една посока, и ги претовар­ват с имиг­ранти напълно безот­говорно, в името на свръх­печал­бата. Имаше случай с кораб гроб­ница, закупен за 150 хиляди евро, донесъл печалба от пет милиона, кол­кото са платили кан­дидатите емиг­ранти.

- В Украйна за броени дни бяха убити трима опозиционни жур­налисти и опозиционен политик. Осъди ли Брюк­сел тези прес­тъп­ления? И защо в Европа няма кам­пания “Аз съм Олес“ по подобие на “Аз съм Шарли“? И има ли случаи на убийс­тва на жур­налисти по политически причини на Запад?

- Не, ЕС не осъди това убийс­тво, но имаше осъдителна дек­ларация на ОССЕ. Украин­с­ката теза е, че това убийс­тво е антиук­раин­ска провокация, и според мен ръковод­с­т­вото на ЕС приема тази украин­ска теза. Има много загинали западни жур­налисти в раз­лични горещи точки на света. Жур­налис­тиката е опасна професия. Но през пос­лед­ните години нямам спомен за жур­налисти, които да са били убити в раз­витите западни страни, с изк­лючение на жер­т­вите при атен­тата в Париж, който спомена.

- В предишен наш раз­говор стана дума за големите имена, които свър­з­ват Бъл­гария и Бел­гия. Раз­кажи за Тодор Ангелов, героя антифашист, който има памет­ник в Брюк­сел.

- Без да преувеличавам, в историята на антифашис­т­ката борба в Бел­гия най-ярко се отк­роява фигурата на Тодор Ангелов, бъл­гар­ски комунист от Кюс­тен­дил, организирал в Бел­гия бойна група, със­тояща се главно от евреи антифашисти. Той е арес­туван през 1943-та и е изтезаван и убит в крепостта Брен­донк, превър­ната в кон­ц­лагер, през същата година. Изг­лежда, убий­ците му не са си давали сметка колко важен против­ник са заловили. Пос­мър­тно е наг­раден с ордена “Леополд“, изк­лючително високо отличие. Има памет­ник в Брюк­сел в квар­тала Скар­бек, където е живял.

Доста уверено споменавам под­роб­ности, защото по стечение на обс­тоятел­с­т­вата точно преди сед­мица прид­ружих трима пред­с­тавители на „Бъл­гар­ска левица“ в Брюк­сел, които положиха цветя пред памет­ника. „Бъл­гар­ска левица“ е пар­тия, която членува в същото политическо семейс­тво като гръц­ката СИРИЗА, доста по-наляво от БСП и европейс­ката социал­демок­рация.

Тодор Ангелов е учас­т­ник в Сеп­тем­в­рийс­кото въс­тание, впрочем той е баща на извес­т­ната бъл­гар­ска писателка и сценарис­тка Свобода Бъч­варова, родена през 1925 г. Самият той е роден през 1900 г. През 1927 г. се установява със семейс­т­вото си в Бел­гия, но през 1930 година са екс­т­радирани като политически неудобни. Ангелов се премес­тва в Люк­сем­бург, а жена му и дъщеря му се връщат в Бъл­гария. През 1932 година той получава раз­решение да се върне в Бел­гия. През 1936–1938 година учас­тва в Испан­с­ката граж­дан­ска война като интер­б­ригадист. През 1942 година организира под­ривна група, включ­ваща около 25 души, главно евреи имиг­ранти от Цен­т­рална Европа, която е особено активна в района на Брюк­сел. На няколко пъти групата успява да отк­радне от общините списъците с евреи, които е тряб­вало да бъдат натоварени на влаковете на смъртта.

Памет­никът на Тодор Ангелов е съв­сем близо до училище и пред него неп­рекъс­нато играят деца. Нап­рави ми впечат­ление, че четат памет­ната плоча и комен­тират това, което са раз­б­рали и не са раз­б­рали.

Срав­няват зас­лугите на Ангелов с тези на Оскар Шин­д­лер, когото фил­мът на Стивън Спил­бърг нап­рави светов­ноиз­вес­тен. Прек­расно би било някой да нап­рави филм за Тодор Ангелов, преди смъртта си в Бразилия Свобода Бъч­варова написа книга за баща си – какъв по-добър сценарий? Тогава тези бел­гий­чета ще се гор­деят, че в тех­ния квар­тал е живял герой от световен мащаб.

Раз­говора води Теофан Гер­манов

Пуб­ликувана в весник Зема, 24 Април 2015