Ако не искаш да бъдеш наковалня, трябва да бъдеш чук Георги Димитров
обратно

Новини

(30.Април.2015 / публикувано в: Новини)

България, НАТО и гражданското общество

България, НАТО и гражданското общество

 

Основният въпрос, който звучи с яснота днес е този за мира, като общо човешко достояние, така и като конкретно пожелание за мир в Европа и с Русия. 

Политическите сили които седма година не могат и не желаят да се справят с икономическата криза в Европа, поставят диктатурата на банките и пазарите над демокрацията и правата на човека, прилагат политиката на строги икономии и вечно задлъжняване, намериха упора в украинската криза, санкциите спрямо Русия и подготовката на бъдещ военен сблъсък. Възможността за подялба и икономическа доминация над Украйна,  вдъхване на жизнени сили в отдавна дотегналата на света военна организация НАТО, посочването на враг в името на който трябва да се понася диктатурата на строги икономии и да се приложат още ограничения на правата и свободите е същността на днешната дясна политика в Европейския съюз.

Русия на едрата олигархия, огромните печалби от суровинните богатства и стремежа за завръщане като световен лидер също не застава на ясни позиции относно мира. Незаинтересоваността на Русия от създаването и взаимноизгодното сътрудничество със силна и независима Украйна, бързо прерасна в политика за подялба и приобщаване на богатите на суровини региони.

Друга имперска сила заставаща на страната срещу мира е САЩ, макар териториално да не е в региона. Неизживяната още позиция от миналото като световен лидер, тясната му обвързаност и пряка изгода от НАТО, поставиха САЩ в ролята на организатор на антируските икономически санкции, изграждане на „санитарен кордон“ и „дрънкането“ на оръжие, като сега достигат до заплаха от война на територията на стария континент.

На страната на мира, останаха обикновените хора на Европа, Русия и САЩ, в политически план левите, екологични и патриотични партии и граждански движения.

Въпроса за ограничаването на суверенитета възникна още преди официалното членство на България в НАТО с отказа на БСП от заявената позиция за провеждане на референдум относно това членство. В същото време беше набрала сила една лъжа, че присъединяването към Европейския съюз е тясно обвързано с участието в един военен блок от миналото на студената война, който не искаше да остане в историята на 20 век заедно със своя близнак Варшавският договор. Соломон Паси има изключителната лична заслуга тази манипулация да се превърне в официална политика за България. Нашата държава стана член на НАТО без никой да попита българския народ, което между другото се случи и за присъединяването ни  към Европейския съюз.

Българската армия често е обвинявана за участието и с ограничен контингент в Пражките събития от 1968 година и едно извинение пред чешкия народ в това отношение е уместно. Днес всяка година се изпращат български войскови части в различни части на света, без влагането на националноотговорна логика и политика. На лицето на българския войник е поставена маската на наемник и жандарм, послушен изпълнител на презокеанска команда. Народа отново не е питан.

На 27 януари 2015 година американския помощник държавен секретар по въпросите на Европа и Евразия – Виктория Нюланд, без да има официално изразено становище на българските власти, а още по-малко да се е произнесъл суверенна – народа, ни обяви за фронтова държава. Малко по-късно се появи висшия политически чиновник на НАТО, а след него бойни подразделения и уплътнен график за военни учения.

Последните части на Съветската армия напуснаха България в началото на 1948 година, от тогава до разполагането на учебни лагери, а от тази година постоянното разквартируване на пехота, бойна техника и авиация, на територията на България не е имало боеспособни военни поделения на чужда армия. В оперативно отношение американските бойни части под формата на НАТО, разположени в така наречения триъгълник Безмер-Грудово-Елхово трудно могат да достигнат до територията на Русия, но Пловдив, Одрин или Александрополис са лесни цели. Което напомня, че замисъла на това чуждо военно присъствие е подтисничество на балканските народи, осигуряване на марионетно управление и гаранция за финансовите и суровинни спекулации на световния капитал.

Програмата на Европейският съюз за сътрудничество в средиземноморския регион имаше като краен резултат създаване на бедност, икономическа и политическа несигурност в повечето средиземноморски арабски държави, които до този момент бяха републики със светска власт и съвременно законодателство. Спрямо Либия която е с богати природни ресурси бяха приложени други дестабилизиращи мерки. Резултата е цветни революции, насилие, бежанска вълна, възраждане на средновековни форми на обществен живот. Вече няколко години се провеждат, умиротворителни, анти терористични и други военни операции на НАТО в арабските средиземноморски страни, а скорошен изход от военните конфликти не се очаква.

Икономическия колапс и назряващата политическа криза в Украйна бяха следени безучастно от Европейския съюз и Русия. Нито една от страните не оказваше съдействие без да е признато нейното господство. Възможността Украйна да се превърне в мост на икономическо  сътрудничество между ЕС и Русия, като това да бъде основа за благоденствието на страната,  беше пропусната, не без съдействието на местната олигархия. Въпроса за самоопределение на украинския народ беше подменен с въпроса за разделяне на държавата, икономическото сътрудничество със санкции и нова студена война. Потенциално най-богатата страна в Европа се превърна в територия на военни действия и възраждащ се местен фашизъм.

Какво предлага Европейската левица като изход от създалата се политическа и назрялата военна криза на континента, като принципно различна и градивна позиция в противовес на  политиката „за НАТО“ провеждана от ПЕС (БСП) и ЕНП (ГЕРБ) в полза на едрия финансов капитал.

НАТО, структура от студената война през миналия век да се саморазпусне, като на нейно място се изгради общо европейска система на сигурност обхващаща всички страни от Европа, в това число Русия, също и съседни на континента страни. Чрез система от международни, правни, икономически и военни мерки да се гарантира мира и суверенитета на участниците в инициативата.

Правото на мир, самоопределение, национална и солидарна политика, икономически решения и свободи да бъдат признати на всеки участник и определящи на европейския континент. Това няма как да се случи в съществуващия сега Европейски съюз, който се е превърнал в инструмент за диктатура на едрия финансов капитал и пазарите срещу социалните и човешки свободи. Успоредно с разпада на НАТО назрява необходимостта от преочередяване на  Европейския съюз.

Замяната на „наказателните мерки“ спрямо Русия и други страни с такива на сътрудничество и взаимообвързаност. Прекратяване на всякаква подготовка за война на континента.

Да се признае правото на Украйна за самоопределение. Да и бъде отредено място на мост за икономическо, техническо и социално сътрудничество между ЕС и Русия.

Да се прекрати милитаризирането на „Санитарния кордон“ - източноевропейските страни край границата на Русия, което означава както неразполагане и извеждане на боеспособните военни части, така и отказ от логистични мерки спрямо Русия.

Конкретно за България, да се прекрати договора със САЩ за използване на военните бази на наша територия. Да се преустанови изграждането на команден център на НАТО в България. Да се изтеглят наличните и да не се допускат нови чужди въоръжения на територията на България. Да се спре всякаква подготовка за война с Русия.

Мирът не е и не може да принадлежи на една държава, политическа сила или човек. В глобалния век той е общо достояние и цел на цялото човечество. Наложения мир, чрез военна намеса, вътрешно потъпкване на демокрацията и месиански решения принадлежи на миналия век.

За да се превърнат горните предложения в част от живота, също да бъдат допълнени и приведени до по-високо съответствие, силите само на съвременната левица са недостатъчни. Също е недопустимо разбирането за диктат в политическия живот, бил той и в името на мира.

Само широко движение за мир, изградено върху ясни и конкретни цели, обвързващи участниците в него, сътрудничеството на политически, граждански структури и отделни хора, правилното разпределение на задачите могат да гарантират успех. Очертава се дълъг в много стъпки обществен процес, ангажиращ широки и разнородни части от обществото, изискващ надживяване на вековни предразсъдъци и новаторско действие. Ще се формират нови потоци в политическия живот.

В България от началото на тази година също се засили антивоенното движение, като пряко следствие от възможна война, добрите чувства към Русия, както и от конкретни причини, като превръщането на договора за американските бази в безсрочен или разполагането на значителни боеспособни военни части на територията и.

От една страна в антинатовското движение участват Атака и други патриотични организации. Започна подписка за предизвикване на национален референдум за излизане от НАТО, конкретни предложения в парламентарните комисии за извеждане на чуждите военни части от България, успоредно с „олевяването“ на тази партия и движенията.

От друга страна участват граждански движения на русофили или отделни хора водени от същите морални подбуди. Засегната е историческата, културна и емоционална обвързаност на българина с руския народ и култура.

Левица като идея, морал и дългогодишно политическо послание също застава на страната на мира и против НАТО, макар колебливо като действие и сътрудничество. Тази нова левица е в момент на формиране, усвояване на европейския опит и форми на ляво действие.

БСП в начало се включиха в протестите с чиновници от „Позитано“, някои сателити и членове на антифашистки съюз. Скоро ръководството на тази партия прати ясно послание че е упора на евроатлантическите ценности и не смята да отстъпва от тях дори на цената да загуби русофилските си позиции. В момента депутатите, партийните структури и сателитите на БСП не участват и не подкрепят антинато действия или такива в подкрепа на мира.

Създава се разнородна група от патриоти, русофили, привърженици на Путин, комунисти и европейски леви, която трябва да намери свързващи точки в конкретно действие за мир, национален суверенитет и континентално сътрудничество. Започва да се формира нова опозиция в политическия живот на България именно върху тези принципи, която ще прирасне неизбежно в антикапиталистическа в едно недалечно бъдеще.

В големите градове София, Пловдив, Варна и други се провеждат шествия под надслов „България – Зона на мира“ всяка неделя от 12 часа. Събират се подписи за предизвикване на национален референдум за излизане на България от НАТО. Когато в града няма такива действия, може да се създаде фейсбук група и събитие, да се потърси подкрепа и участие на леви, русофилски и патриотични организации, както и съдействието на софийския протест, телевизия Алфа, Левицата. Общината трябва да бъде уведомена според изискванията на Закона за събранията, митингите и манифестациите за предстоящо събитие, като тя няма право да го разреши или забрани. Плакати, брошури и знамена също са необходими за да организирате протест във вашия град.

Нашият век отправя предизвикателство за мир, отхвърля призрака от миналото – военният съюз НАТО, изисква ново сътрудничество, като призовава за екологична отговорност, социална справедливост, обновяване на обществото, усилване на демокрацията и значимостта на отделния човек. Бъдете част от това движение!

 

Петър Загорлиев

участник в протестта „България – Зона на мира“ в Пловдив, 
Лидер на Партия Българската Левица в Пловдив.


Вестник Земя, 30 април, 2015 год.