"Обичай идеята в себе си, не себе си в идеята (партията)!" - перефраза на Станиславски. професор Чавдар Кръстев
обратно

Новини

(27.Март.2015 / публикувано в: Новини)

С ПЕС сме от различни европейски политически семейства

- Г-жо Милева ще Ви попитам нап­раво: Имате ли самочув­с­т­вие на лидер на бъл­гар­с­катаСИРИЗА?

- Ако говорим сериозно, да се търси аналог на СИРИЗА у нас е политически нелепо. СИРИЗА е явление от гръц­кия политически живот. Както е и странно да се тър­сят бъл­гар­ски аналози наПОДЕМОС от Испания или на която и да друга пар­тия извън бъл­гар­с­ката политическа дейс­т­вител­ност. Поради това е странно да се опит­ваме на налагаме шаб­лони и да копираме пар­тии и лидери от други дър­жави. В Бъл­гария сме свидетели на опити за това, които започ­ват от крайно дяс­ното, минават през политичес­кия цен­тър и стигат до лявото политическо прос­т­ран­с­тво. Прекалено много са желаещите да бъдат бъл­гар­с­кия Алек­сис Цип­рас и прекалено много са пар­тиите, които твър­дят че са или ще бъдат бъл­гар­ска СИРИЗА. Но не съм изненадана, че това се случва в Бъл­гария. От раз­говори с пар­т­ньорите ни от други пар­тии в Европейс­ката левица, зная, че това е явление и в други дър­жави.

Но да се върна на въп­роса Ви — може би ще Ви изненадам, но аз нямам самочув­с­т­вие на лидер на бъл­гар­с­ката СИРИЗА и не смятам това за нужно. Аз изк­лючително много ценя и уважавам Алек­сис Цип­рас, но считам, че гръц­кият модел не може да бъде пренесен едно към едно в Бъл­гария. Пар­тия „БЪЛ­ГАР­С­КАТА ЛЕВИЦА“, макар и все още малка, има дос­татъчно ярко изразена индивидуал­ност и съм убедена, че с потен­циала, който притежава тя ще прив­лича все повече пос­ледователи. Именно това е пътят за утвър­ж­даване в политика — изг­раж­дане на соб­с­т­вено политическо лице, което да те прави уникален.

- Да, но Вие май сте един­с­т­вената пар­тия в Бъл­гария, която е тясно свър­зана със СИРИЗА чрез член­с­т­вото си в Европейс­ката лява пар­тия?

Да, така е. Ние имаме добри пар­т­ньор­ски отношения със СИРИЗА от години. Провеж­дали сме множес­тво съв­мес­тни инициативи в Бъл­гария и Гър­ция, а през 2011г. заедно със СИРИЗА бяхме инициаторите за учредяване на мрежата на Европейс­ката лява пар­тия на Бал­каните, чиято учредителна кон­ферен­ция се проведе в София. Пар­тия „БЪЛ­ГАР­С­КАТА ЛЕВИЦА“ и СИРИЗА са членове на Европейс­ката лява пар­тия, а Алек­сис Цип­рас, Майте Мола, Мариса Матиас и аз сме ней­ните вицеп­резиденти. Всички ние, заедно с президента на Европейс­ката лява пар­тия — Пиер Ролан от Фран­ция, сме изб­рани от редов­ния кон­г­рес на пар­тията в Мад­рид през2013 година. Между другото, пар­тия „БЪЛ­ГАР­С­КАТА ЛЕВИЦА“ е член на Европейс­ката лява пар­тия от 2010г., т.е. само една година след ней­ното съз­даване. В Бъл­гария Европейс­ката лява пар­тия често се бърка с Пар­тията на Европейс­ките социалисти (ПЕС), а ние сме раз­лични европейски политически семейс­тва. Раз­лични са и политичес­ките плат­форми, които имаме. Нас, в Европейс­ката лява пар­тия, ни обединява желанието за радикална промяна и преодоляване на капитализма като обществено-политически строй, докато социал­демок­ратите тър­сят пътя за преодоляване на социал­ните неравен­с­тва чрез ком­п­ромиси и реформи на капитализма. Именно това ни прави истин­с­ката левица в Бъл­гария, а не крайна левица, както се опит­ват да ни пред­с­тавят социал­демок­ратите и дес­ницата.

- В такъв случай, може ли да се каже, че пар­тия „БЪЛ­ГАР­С­КАТА ЛЕВИЦА“ не е за напус­кане или лик­видиране на Европейс­кия Съюз?

В никакъв случай. ЕЛП и БЪЛ­ГАР­С­КАТА ЛЕВИЦА са проев­ропейски пар­тии. За съжаление, управ­ляващите в държавите-членки съз­нателно изос­тавиха идеята за социална Европа, наложиха тази несолидарна и неолиберална политика и промениха харак­тера на ЕС. Затова днес много хора не виж­дат интересите си защитени в ЕС и за тях той се превърна от надежда в зап­лаха. Алтер­нативата, обаче не е оттег­ляне от ЕС, а борба за неговата промяна. Отс­тъп­лението към национал­ната дър­жава не е социална и демок­ратична алтер­натива, а още по-голяма опас­ност. Отдел­ните държави-членки ще бъдат под­чинени безус­ловно на финан­совите пазари и брутал­ния капитализъм. Национализ­мът и расиз­мът ще вземат връх. Пар­тия „БЪЛ­ГАР­С­КАТА ЛЕВИЦА“ не може и няма да учас­тва в това. Ние пос­рещаме въз­раж­дащия се фашизъм и отк­рития расизъм в Европа с остра съп­ротива. Ние се борим за ЕС, който да бъде една истин­ска солидарна общ­ност. ИскамеЕС, кой­топ­ред­лага на хоратаедна жиз­нес­пособ­напер­с­пек­тиваза мир исоциален прог­рес, а на младото поколение въз­мож­ности за бъдещето. Изг­раж­дането на такъв ЕС, обаче, е невъз­можно при нас­тоящите договори. Необ­ходимо е те спешно да бъдат основно променени и ЕС трябва да бъде изг­раден наново. Само така ще можем да изг­радим една друга Европа, която да е социална, демок­ратична, мирна и екологична.

- През този месец бяхте в Атина на Пред­седател­ски съвет на Европейс­ката лява пар­тия. Какво точно обсъж­дахте там?

- Този съвет беше много важен за нас, защото бор­бата на СИРИЗА срещу строгия режим на икономии, за справед­лива данъчна сис­тема, за демок­рация, за увеличаване на пуб­лич­ния сек­тор, за една друга Европа е и наша борба. Не случайно в цяла Европа се издигат лозунги, на които пише „Надеж­дата на левицата в Европа днес се казва СИРИЗА!“ На това заседание Европейс­ката лява пар­тия изрази солидар­ността си със СИРИЗА и под­к­репата си към ней­ното управ­ление. Беше отбелязано, че победата на СИРИЗА отк­рива нова ера за Европа и показва, че хората могат да вземат нещата в свои ръце и да решават политиката. Несъм­нено СИРИЗАслага край на политиката на строги икономии и показва, че има алтер­натива и друг път на политика. Сред целите на нашите другари от Гър­ция е преодоляването на бед­ността и пос­тигане на социална справед­ливост, осигуряване на работни места, изг­раж­дането на демок­рацията, гаран­тирането на свободата на медиите, бор­бата срещу коруп­цията. СИРИЗА си пос­тавя за задача и да покаже, че Гър­ция е пъл­ноп­равен член на Европейс­кия съюз, като всички други дър­жави, независимо малки или големи, и като такъв, ще се бори всички членове да имат равни права и задъл­жения и европейс­ката политика да не се определя само от „големите“ дър­жави. На среща беше приета и резолюция за съз­даване на Алианс ААА (AllianzAgainstAusterity) или в превод на бъл­гар­ски Алианц против политиката на строги икономии.

- През пос­лед­ната година пар­тия „БЪЛ­ГАР­С­КАТА ЛЕВИЦА“ и Европейс­ката лява пар­тия организираха няколко кон­ферен­ции за социално-икономическата политика в Европа. В събота отново Ви пред­с­тои кон­ферен­ция в София. Какво е новото, което ще пред­с­тавите на нея?

- Кон­ферен­цията е по-различна, защото отчита кон­тек­ста на започ­налите вече промени в Европа след победата на СИРИЗА в Гър­ция. Другото по-различно е високото политическо ниво на гос­тите от Европейс­ката лява пар­тия. От СИРИЗА очак­ваме Олга Атанити — член на Цен­т­рал­ния комитет на пар­тията и на Управител­ния съвет на Европейс­ката лява пар­тия. Тя ще говори за “Демок­ратич­ната еман­ципация на Европа на фона на Гръц­ката парадигма и неолиберал­ната политика“. Не по-малко интересен ще бъде и док­ладът на Педро Мар­сет от Испан­ска комунис­тическа пар­тия и Обединена левица на Испания. Той е бивш депутат в Европейс­кия пар­ламент повече от десет години и е член на Управител­ния съвет на Европейс­ката лява пар­тия. Педро ще говори за “Социал­ните пред­ложения на левицата днес и за провала на социал­демок­ратичес­кото благоден­с­т­вие“. От Ди Линке (DIELINKE), Гер­мания очак­ваме Уве Хикш — дъл­гогодишен депутат в Нем­с­кия Бун­дес­таг, говорител на Мар­к­сис­т­кия форум на Ди Линке и на работ­ния кръг „Европа“ на пар­тията за Бер­лин. Темата на неговия док­лад е изк­лючително интересна „Лява политика в условията на дъл­боката европейс­ката икономическа криза — отговори на Нем­с­ката левица.“ От Пар­тия за демок­ратичен социализъм (SDS), Чехия ще присъс­тва Иржи Малек — член на Национал­ния комитет на пар­тията и пред­седател на Управител­ния съвет на сдружение „Общес­тво за европейски диалог“, Чехия. От него ще научим как изг­лежда кризата през очите на Левицата в Източна Европа. Очак­ваме гости и от Фран­ция и Италия.

- Събитието е интересно в европейски кон­текст, но как то ще отрази бъл­гар­с­кият кон­текст на кризата? Кои ще са този път бъл­гар­с­ките учас­т­ници?

Учас­тие в кон­ферен­цията ще вземат д-р Иван Ала­джов, доц. д-р Боян Киров и проф. д-р Алек­сан­дър Благоев от пар­тия „БЪЛ­ГАР­С­КАТАЛЕВИЦА“, Ваня Григорова от сдружение „Солидарна Бъл­гария“, доц. Олег Йор­данов, проф. д-р Нако Стефанов и други. Бъл­гария, е най-бедната дър­жава в Европейс­кия съюз — 49% от граж­даните ни живеят в риск от бед­ност и социално изк­люч­ване, което е два пъти повече от сред­ните за ЕС 25%. Бъл­гария е с най-ниска минимална работна зап­лата в ЕС, като минимал­ните доходи у нас са близо 10 пъти по-малки от най-високата минимална зап­лата в съюза. Над 2 милиона от хората в страната са без здравни осигуровки, а с 41% на нег­рамот­ност сред учениците, страната ни е на първо място по нег­рамот­ност в ЕС. Голямото предиз­викател­с­тво пред Левицата е да алар­мира за това крайно тежко със­тояние, което често се прик­рива, и да пред­с­тави въз­мож­ните алтер­нативи за справед­лива социална и икономическа политика.

- Темите са много и раз­нооб­разни, но каква в крайна сметка е основ­ната цел на кон­ферен­цията?

В рам­ките на организираната кон­ферен­ция искаме да нап­равим анализ на европейс­ката социална и икономическа политика в свет­лината на нас­тоящата ситуация в Бъл­гария, както и на задачите, пред които е изп­равена пар­тия „БЪЛ­ГАР­С­КАТА ЛЕВИЦА“ като част от Европейс­ката левица. Ще бъдат обсъдени и политичес­ките алтер­нативи за лява социална и икономическа политика в Бъл­гария, които пар­тия „БЪЛ­ГАР­С­КАТА ЛЕВИЦА“предлага. Нашата цел е да дис­кутираме тези пред­ложения с хората на труда, социал­ните движения, интелек­туал­ците, проф­съюзите и всички политически сили, които отх­вър­лят неолиберал­ният модел, и да потър­сим заедно прог­ресив­ните решения за промяна. Защото сме убедени, че тази промяна можем да пос­тиг­нем само заедно.

Раз­говорът води Иван Гай­даров, Брой 58 (6176) Год. XXVI весник Земя