- Г-жо Милева, наскоро бяхте избрана за вицепрезидент на Европейската лява партия? Как възприехте вашия избор?
- За партия "Българската левица", но и лично за мен, това е голяма чест и огромно доказателство за доверието към нашата работа през последните години в България и на европейско ниво. Още през 2011 г. заедно с партии и организации от Сърбия, Гърция, Румъния, Турция, Кипър, Македония, Хърватска и Словения създадохме Балканската мрежа на Европейската левица и по този начин дадохме тласък на Европейската лява партия в нашия регион. Целта ни е да представяме специфичните интереси на страните от Балканите в общоевропейските дебати. За България е важно най-после да бъде въведена структурна политика, която да доведе до чувствително увеличаване на заплатите в страната, да създаде бъдеще за малките градове и селата и да даде шанс на младите, добре образовани хора да останат тук, а не да се налага да емигрират.
- Какво представлява Европейската лява партия? С какво е по-различна от ПЕС например?
- Европейската лява партия, наричана още Европейската левица, е създадена през 2004 г. в Рим. В нея членуват 26 партии от над 20 държави, а седем партии имат статут на наблюдатели. Членове на Европейската левица са Сириза от Гърция, Ди Линке от Германия, Рифондационе Комуниста от Италия, Езскера Унида от Испания и много други партии. Европейската лява партия застава категорично зад интересите на трудещите се, пенсионерите и социално слабите. Още от самото си създаване се борим за един друг, социално справедлив ЕС. На европейско ниво обаче, както и тук, в България, със съжаление установяваме, че партиите от ПЕС са загубили напълно основните си идеали и често водят политика в интерес на богатите, едрия бизнес и банките. Примери за това са намаляването на социалните придобивки в много страни, в които управляват социалдемократи, спасяването на банките или одобряването на въоръжаването и милитаризирането на ЕС. Когато обаче председателят на парламентарната група на немските социалдемократи Томас Оперман каза, че "времето на политическите лагери е приключило", той пределно ясно заяви, че социалдемократите вече принадлежат към десния лагер. ЕЛП отхвърля всичко това и се бори за  антикапиталистическа политика. Същевременно ние призоваваме социалдемократическите партии да променят коренно курса си и най-накрая да действат отново като леви партии на народа.
- Каква е политическата алтернатива на ЕЛП за бъдещето на ЕС?
- ЕЛП настоява за ново изграждане на ЕС. Настоящите договорни основи и преди всичко водената в продължение на повече от 30 години неолиберална политика нямат бъдеще. Чрез политиката на безгранично насърчаване на спекулациите, дерегулиране на законите, чрез премахване на данъците за богатите и масово приватизиране на публичните услуги управляващите в ЕС изключват все по-големи групи хора. В тази политика взеха участие всички социалдемократически правителства в Европа. Тази политика искаме да прекратим възможно най-бързо и затова настояваме за нови договорни основи на ЕС, при които в центъра му вече няма да стоят т.нар. основни свободи на капитала, като свободно движение на капитали и услуги, а социалните, екологичните и другите основни човешки права. ЕЛП настоява за незабавно прекратяване на пагубната политика на Тройката, състояща се от ЕЦБ, МВФ и ЕК, и въвеждане на данък богатство, така че печелившите от кризата най-после да допринесат за поемането на загубите. 
- В каква посока трябва да върви левицата? Имате ли усещането тя да е в криза?
- Точно обратното - левицата постига високи резултати при избори в много страни в Европа. Имам предвид Гърция, Португалия, Холандия, Дания, Кипър. В немския Бундестаг левицата е най-силната опозиционна партия. Не мисля, че левицата в Европа е в криза, тя е по-скоро в етап на пробуждане. Като гледам събитията в Португалия и Испания, където левицата набира все по-голяма популярност, имам големи надежди за бъдещето на левицата като цяло. За разлика от положението при социалдемократите, които са в тежка политическа криза в почти всички европейски страни. През последните 15 години социалдемократическите партии изгубиха над 40% от гласовете си в много европейски държави и чрез коренната промяна на водената политика се позиционираха в либералния спектър.
Малко по-различна е ситуацията в страни като Полша, Румъния и България. Тук левицата все още не е успяла да се превърне в силна лява сила до боледуващата социалдемокрация. Причините са много. От една страна, в тези държави има множество малки партии, които се конкурират помежду си, вместо да се обединят. От друга страна, в много партии все още няма ясни отговори за причините за поражението над социализма през 1989 г. и как може да изглежда един модерен, демократичен социализъм на бъдещето, за който мнозинството отново да бъде спечелено. Партия "Българската левица" е създадена, за да направи възможно такова обединение на различните политически направления на левицата, като същевременно зачете различните традиции.
- Едно от решенията на висшия форум на ЕЛП е лидерът на гръцката Сириза Алексис Ципрас да бъде номиниран като кандидат за шеф на ЕК. Какво го отличава като политик от останалите кандидати?
- С дългогодишната си работа в Гърция Ципрас показа, че не води политика за банките и корпорациите, а за трудещите се, пенсионерите и засегнатите от днешния хазартен капитализъм. Заедно със Сириза той представлява най-голямата сила в Гърция, която отхвърля антисоциалния курс на Тройката. Ципрас настоява за въвеждане на данък богатство в ЕС, посредством който да бъдат платени загубите от кризата. Той призовава за въвеждане на данък върху финансовите транзакции с цел финансиране на социалното изграждане и екологичното възстановяване на ЕС. За разлика от другите политици той не представлява интересите на големите корпорации в центъра на ЕС, а интересите на бедните хора, икономически изостаналите региони и профсъюзите.
- Кои са най-големите заплахи пред ЕС в момента? Политиката на финансови ограничения сред тях ли е?
- В рамките на ЕС виждам три големи заплахи - нарастващата бедност, масовата безработица и увеличаващото се разрушаване на цели региони, като например в България. Вина за това носят ЕС и водената неолиберална икономическа политика в отделните държави. Затова ЕЛП настоява за незабавно прекратяване на тази грешна политика и за подкрепа на инфраструктурна програма за развитието на по-бедните държави. Европейската левица призовава за солидарност със страни като Гърция и България. Категорично отхвърляме всички опити за съкращаване на структурните фондове. Застъпваме се за въвеждане на програма за преодоляване на масовата безработица и бедността. Европа има не твърде много, а твърде малко социална държава. Ние, левите, искаме да е ясно, че в ЕС има проблем с богатите. Това означава, че една малка прослойка от супербогати присвоява все повече от богатствата. Искаме да се сложи край на това и тези пари да се преразпределят. Много милиардери не са придобили по честен път парите си. В България мнозина забогатяха незаконно след промяната. Настояваме за независими разследвания и в случай на констатиране на неправомерно забогатяване - парите да се конфискуват, като послужат за финансиране на здравеопазването, борбата с бедността и създаването на работни места. 
- Каква е оценката ви за политическата 2013 г. в България?
- Протестите през първото полугодие на 2013 г. показаха, че голяма част от населението вече не се примирява с нарастващата корупция и неолиберално ориентираната политика. Тези хора излязоха на улицата и демонстрираха срещу лошите условия за живот. За съжаление от протестите бързо стана ясно, че липсва ясно виждане за солидарна промяна на политиката в България, а част от лидерите на протестите се опитаха да ги използват за лична изгода. Поради това много от протестите бяха увенчани с неуспех. Това, на което сме свидетели понастоящем, са протести, употребявани от някои политически сили за изборните им тактически игрички. БСП обаче, която участва в правителството, се страхува да развие истински лява политика, чрез която да се бори с бедността и да се опита да предотврати увеличаващата се емиграция на млади хора. Страхувам се, че поради това БСП ще се провали с това правителство, но по-лошото е, че ще допринесе за дискредитиране на лявата политика.
- Виждате ли изход от натрупаното обществено напрежение?  
- Нуждаем се, на първо място, от инфраструктурна програма с цел модернизиране на страдащото държавно здравеопазване, саниране на училищата и другите образователни институции, ремонтиране на окаяната жп мрежа и публичната инфраструктура като трамваи, автобуси, сметосъбиране и др. За целта е необходима политика, насочена към одържавяване на публичните услуги. Приватизацията през последните години в тези области трябва да бъде отменена и работещите предприятия да бъдат предадени в общинска или държавна собственост. Борим се срещу широката и неконтролируема корупция в икономиката, в политиката и средите на малкия супербогат елит. С цел ограничаване на ширещата се корупция например общинските и държавните предприятия трябва да бъдат контролирани по прозрачен и демократичен начин.
На второ място се нуждаем от програма за борба с бедността, безработицата и масовата емиграция. Днес над 50% от хората живеят в бедност, пенсионерите преживяват благодарение на лично произведени стоки за препитание, а цели групи от населението вегетират отчасти в окаяни условия. Над 1,5 млн. българи, които съставляват 20% от населението, напуснаха страната след 1989 г. поради липсата на перспектива за професионално развитие и нормални условия за живот. Тази тенденция отнема перспективите за бъдеще на България. Това трябва да се промени. Искаме справедливо разпределяне на богатството и въвеждането на данък върху големите имущества. Настояваме за създаване на финансирани с публични средства работни места за младежи, разширяване на публичния сектор и призоваваме най-накрая висшите учебни заведения и БАН да бъдат адекватно обезпечени.
И на трето място - нуждаем се от политика за развитие на районите в страната. Тя трябва да насърчава активно кооперациите и да създаде условия за създаване на нови кооперации в селскостопанските райони. Във всички селища трябва да се гарантират възможности за образование, култура и нормален живот на младите семейства и децата. Чрез добре развит обществен транспорт младите семейства трябва да имат възможност лесно да стигат до своите работни места в по-големите градове, но същевременно да могат да продължат да живеят в малките населени места. От настоящата политика България губи сърцето си.