Наближават изборите за Европейски парламент. Една от най-експоатираните теми, любима за крайнодесните и популистични партии, е темата за бежанците. Насаждат се страхове, разпространява се дезинформация, отклонява се вниманието на хората от темата за бедността, а тя е в основата на процесите на миграцията.

За периода януари – август 2018 г. 1 100 лица са потърсили закрила у нас, като на 217 от тях е предоставен статут на бежанец, а на 348 е предоставен хуманитарен статут.

На фона на страните с най-голям брой кандидати за закрила по данни към 2016 г. като Германия- 1 029 900 ,Великобритания – 589 000, Франция 378 100, Италия- 379 100,Испания – 414 700  числеността на тези хора не е толкова голяма. Но това не е и учудващо, имайки предвид, че България не е желана посока за бежанците и икономическите мигранти, както поради ниския стандарт на живот, така и поради не безизвестното лошо и унизително отношение към бежанците. Причина за това е и слабата социална защита и трудова заетост, която им се предоставя. Според статистиката едва 1 процент получават социални помощи, а 10 процента участват в програми за интеграция. При минимална работна заплата в размер на 510 лева на месец, при трудно достъпна и бедна социална система, получилите статут продължават пътя си към по-богатите западноевропейски държави. Центровете за бежанци са 80 процента празни, защото всички бягат от бедността. Все по-обедняващото население, насъсквано от управляващите десни и крайно десни партии вижда в хората, търсещи спасение и препитание от раздираните от войни и конфликти в които и нашата държава е дала принос - пришълци, чиято цел е да завладеят земите им и да ислямизират Европа. Особено в малките населени места предимно бедните хора публично се възпротивяват на заселването на мигранти. Налаганата вече тридесет години неолиберална идеология унищожи традиционните за страната ни хуманизъм и солидарност към бежанците, каквито през годините винаги сме показвали към хората от други страни и религии, търсещи закрила. В борбата за оцеляване много хора забравиха, че много българи повечето от които са икономически мигранти и живеят извън територията на България. Само в Европейския съюз живеят над 1 милион българи. В Германия са около 370 хиляди, в Испания са около 220 хиляди. В търсенето на по-добре платена работа се разделиха много семейства, хиляди деца израснаха при бабите и дядовци, у нас ги наричат „скайп“ деца.

Вместо управляващото дясно и крайно дясно управление да опита да увеличи доходите на населението, да вдигне заплатите, да принуди работодателите да излязат извън сивия сектор, преди няколко месеца парламентът прие законопроект, съгласно който се облекчава „вноса” на чуждестранни работници от страни извън ЕС. Това са най-вече работници от Украйна, Молдова, Виетнам и други азиатски страни, които се съгласяват да работят при условия, които са толкова лоши, че местните хора не ги приемат, а работодателските организации виждат във възможността за внос на евтина работна ръка като „плашило” срещу справедливите искания на работниците за трудови и социално достойни условия на живот.

Борбата ни за промяна на ЕС трябва да е за защита на трудовите права на работниците и за силни профсъюзи; за получаване на възнаграждения и пенсии, осигуряващи достоен живот; за социална защита; за мир и сигурност - защото само така обикновените хора няма да бъдат принудени да напускат домовете си в търсене на препитание и по-добър живот, няма да са принудени да разкъсват връзките между деца и родители, приятели и среда. Трябва да се борим за един ЕС, който се бори за мир, противопоставя се на въоръжените конфликти и подкрепя бедните и слаборазвити райони по земята. Не трябва да допускаме неолибералният модел да ни изправя все повече в борба и конкуренция един срещу друг. Нашият шанс е да бъдем алтернатива.

НК на ПП "Българската левица"

София, 24.11.2018г.