"Обичай идеята в себе си, не себе си в идеята (партията)!" - перефраза на Станиславски. професор Чавдар Кръстев
обратно

Новини

(16.Април.2015 / публикувано в: Новини)

Кой има изгода от етническото противопоставяне

Кой има изгода от етническото противопоставяне

Пуб­ликувана в Чет­вър­тък, 16 Април 2015

За реална интег­рация на ром­с­кото население е нужна дър­жавна политика. Доказател­с­т­вото: към 1989 г., преди идването на т.нар. демок­рация, 80 % от ромите бяха заети в произ­вод­с­т­вото, сел­с­кото стопан­с­тво, науката, образованието

При бърз прег­лед на медиите, огледално отразени в социал­ните мрежи, вед­нага на преден план излизат заг­лавия от сорта „Циганин ограби жена”, „Циганите пият и ядат до смърт, а бъл­гарите работят до смърт” и т.н. Пред­седателят на пар­ламен­тарно пред­с­тавената пар­тия „Пат­риотичен фронт” от трибуната на НС сравни ромите с човекоподобни, а ром­с­ките жени с улични кучки. Минис­търът на здравеопаз­ването от Рефор­матор­с­кия блок заяви, че ще спре дос­тъпа на линей­ките на „Бърза помощ” в ром­с­ките махали.

В квар­тала, в който живея има смесено население, живеем мирно и доб­росъсед­ски, но периодично по спир­ките и фасадите на сградите се появяват над­писи „Смърт на циганите” и „Хит­лер е бил прав”. Не забеляз­вах над­писите, докато едно малко дете го прочете на глас, чакайки трам­вая и попита майка си защо е написан.

Цели прос­лойки от общес­т­вото ни са убедени, че ромите са по рож­дение глупави и склонни към прес­тъп­ления. Все повече „специалисти” по темата боравят с тер­мина „циган­ска прес­тъп­ност”, като вид прес­тъп­ност, изолирана от другата. Никой не говори за прес­тъп­ност, която е в резул­тат на изк­лючител­ната бед­ност, в която изпадат големи групи от населението, между които е и ром­с­кият етнос. Тази прес­тъп­ност се харак­теризира предимно с извър­шени прес­тъп­ления против соб­с­т­веността – кражби, грабежи, които понякога прерас­т­ват и в убийс­тва. Любителите на „етничес­ката прес­тъп­ност” бих ги насочила да нап­равят статис­тика на тези прес­тъп­ления – сред младите етнически роми и сред младите етнически бъл­гари, нап­ример в квар­талите – гета : ”Надежда”, Люлин”, „Младост”. Ще видят поразително близки резул­тати. Без­работицата, лип­сата на образование, невъз­мож­ността за усвояване на професии, без­пер­с­пек­тив­ността засягат еднакво бед­ните млади бъл­гар­ски граж­дани. Но когато живееш в гето, изолиран от останалите, без работа и без сред­с­тва шан­сът да се опиташ с прес­тъпни методи да се нах­раниш нарас­тва неимоверно. Справянето с прес­тъп­ността не може да стане без справяне с бед­ността на населението, без опит за социализиране на всички негови етноси. Колко пред­с­тавители на етнически роми има в админис­т­рацията, в общините, в МВР и МО? Защо като първа мярка не се въведат полицейски учас­тъци и медицин­ски пун­к­тове, в член­с­кия със­тав, на които да има и роми в самите гета? Какво се прави от дър­жавата и общините да бъде изведено населението от гетата и да бъде социализирано? Защо не се дадат сред­с­тва в селата, в които има голяма прес­тъп­ност за въвеж­дане на видео наб­людение от една страна, а от друга да се съз­дадат работни места за ром­с­кото население, но не само по линия на времен­ната заетост?

Защо в продъл­жение на тол­кова години няма дър­жавна политика за интег­рацията на ром­с­кото население, въп­реки прех­валения старт за декада на ром­с­ката интег­рация? Защо въп­реки многоб­рой­ните сиг­нали за купуване на гласове в ром­с­ките махали и същес­т­вуването на поминък на определени хора, които само с това се занимават, нищо не е нап­равено. Защо наказател­ните дела се броят на пръсти? Защо, когато говорим за депутати от ром­ски произ­ход, то се сещаме за хора тип „ром­ски” барони като небезиз­вес­т­ния депутат Бат Сали? Защо, ако пог­лед­нем назад в историята, ще видим, че към 1989 г., преди идването на т.нар. демок­рация, 80 % от ромите бяха заети в произ­вод­с­т­вото, сел­с­кото стопан­с­тво, науката, образованието. Може би тук се крие отговора на зададения въп­рос. Управ­ляващата политическа прос­лойка в пос­лед­ните 25 години има интерес ром­с­ката общ­ност да обед­нява и да се мар­гинализира, за да бъде лесна и удобна за манипулиране. Като на все по-обедняващия народ се посочи удобен враг – ромите. Като им се внуши, че бед­ността им се дължи на нищож­ните социални помощи, а не на ограб­ването от страна на олигар­хията, като след поред­ното убийс­тво се измести вниманието на общ­ността и вместо да се потърси причината, се говори само за пос­лед­с­т­вията. Също така удобно се облъч­ват младите без­работни етнически бъл­гари, предимно мъже, които под носа на полицията и прокуратурата и благодарение на тях­ното без­хаберие, същес­т­вуват организации, които с нос­тал­гия гледат към времето на Хит­лерис­тка Гер­мания, бленуват за чис­ток­ръвна бяла раса, готови са да вземат активно място в общес­т­вения живот под фор­мата на общес­т­вени пат­рули с цел да прочис­т­ват, според тях твърде замър­сената общес­т­вена среда от роми и емиг­ранти. Не ги поз­навате ? Нап­ротив – десет години в София се провеж­даше „Луков марш”, на който с факли бродеха млади мом­чета облечени като хит­лерис­тки вой­ници и събираха заб­ранените от цяла Европа про-фашистки организации. И тъй като примерът е заразителен, в Сев­лиево също от няколко гадини се провежда марш в чест на Христо Чак­рък­чиев, основател на фашис­т­ката организация „Родна защита”. Но тези организации са след­с­т­вие на пъл­ната морална и материална раз­руха, до която неолиберал­ната политика доведе Бъл­гария за пос­лед­ния чет­върт век.

Въз­рас­т­ният мъж, баща на три деца, едното от което завър­шва гим­назия с отличие, а другото болно от рак , който ежед­невно рови в кофата пред блока за да се прех­ранва всъщ­ност нищо няма с „цар Киро” и бароните с големи къщи в неговата махала. Вместо барикадата да я примък­ват удобно между раз­лич­ните етноси, не е ли време високо на глас да си приз­наем, че истин­с­ката барикада е между мал­цината олигарси,разполагащи с ресурса на дър­жавата и техни изразители – управ­ляващите политически пар­тии и всички нас, бъл­гари, роми, турци, евреи, арменци, рус­наци, които ставаме все по-малко и все по-бедни.

Ирина Алек­сова

* Авторът е член на НК на ПП „Бъл­гар­с­ката левица”, член на УС на Европейс­ката лява пар­тия, адвокат, правозащит­ник