Новини
Кой има изгода от етническото противопоставяне
Кой има изгода от етническото противопоставяне
- Публикувана в Четвъртък, 16 Април 2015
За реална интеграция на ромското население е нужна държавна политика. Доказателството: към 1989 г., преди идването на т.нар. демокрация, 80 % от ромите бяха заети в производството, селското стопанство, науката, образованието
При бърз преглед на медиите, огледално отразени в социалните мрежи, веднага на преден план излизат заглавия от сорта „Циганин ограби жена”, „Циганите пият и ядат до смърт, а българите работят до смърт” и т.н. Председателят на парламентарно представената партия „Патриотичен фронт” от трибуната на НС сравни ромите с човекоподобни, а ромските жени с улични кучки. Министърът на здравеопазването от Реформаторския блок заяви, че ще спре достъпа на линейките на „Бърза помощ” в ромските махали.
В квартала, в който живея има смесено население, живеем мирно и добросъседски, но периодично по спирките и фасадите на сградите се появяват надписи „Смърт на циганите” и „Хитлер е бил прав”. Не забелязвах надписите, докато едно малко дете го прочете на глас, чакайки трамвая и попита майка си защо е написан.
Цели прослойки от обществото ни са убедени, че ромите са по рождение глупави и склонни към престъпления. Все повече „специалисти” по темата боравят с термина „циганска престъпност”, като вид престъпност, изолирана от другата. Никой не говори за престъпност, която е в резултат на изключителната бедност, в която изпадат големи групи от населението, между които е и ромският етнос. Тази престъпност се характеризира предимно с извършени престъпления против собствеността – кражби, грабежи, които понякога прерастват и в убийства. Любителите на „етническата престъпност” бих ги насочила да направят статистика на тези престъпления – сред младите етнически роми и сред младите етнически българи, например в кварталите – гета : ”Надежда”, Люлин”, „Младост”. Ще видят поразително близки резултати. Безработицата, липсата на образование, невъзможността за усвояване на професии, безперспективността засягат еднакво бедните млади български граждани. Но когато живееш в гето, изолиран от останалите, без работа и без средства шансът да се опиташ с престъпни методи да се нахраниш нараства неимоверно. Справянето с престъпността не може да стане без справяне с бедността на населението, без опит за социализиране на всички негови етноси. Колко представители на етнически роми има в администрацията, в общините, в МВР и МО? Защо като първа мярка не се въведат полицейски участъци и медицински пунктове, в членския състав, на които да има и роми в самите гета? Какво се прави от държавата и общините да бъде изведено населението от гетата и да бъде социализирано? Защо не се дадат средства в селата, в които има голяма престъпност за въвеждане на видео наблюдение от една страна, а от друга да се създадат работни места за ромското население, но не само по линия на временната заетост?
Защо в продължение на толкова години няма държавна политика за интеграцията на ромското население, въпреки прехваления старт за декада на ромската интеграция? Защо въпреки многобройните сигнали за купуване на гласове в ромските махали и съществуването на поминък на определени хора, които само с това се занимават, нищо не е направено. Защо наказателните дела се броят на пръсти? Защо, когато говорим за депутати от ромски произход, то се сещаме за хора тип „ромски” барони като небезизвестния депутат Бат Сали? Защо, ако погледнем назад в историята, ще видим, че към 1989 г., преди идването на т.нар. демокрация, 80 % от ромите бяха заети в производството, селското стопанство, науката, образованието. Може би тук се крие отговора на зададения въпрос. Управляващата политическа прослойка в последните 25 години има интерес ромската общност да обеднява и да се маргинализира, за да бъде лесна и удобна за манипулиране. Като на все по-обедняващия народ се посочи удобен враг – ромите. Като им се внуши, че бедността им се дължи на нищожните социални помощи, а не на ограбването от страна на олигархията, като след поредното убийство се измести вниманието на общността и вместо да се потърси причината, се говори само за последствията. Също така удобно се облъчват младите безработни етнически българи, предимно мъже, които под носа на полицията и прокуратурата и благодарение на тяхното безхаберие, съществуват организации, които с носталгия гледат към времето на Хитлеристка Германия, бленуват за чистокръвна бяла раса, готови са да вземат активно място в обществения живот под формата на обществени патрули с цел да прочистват, според тях твърде замърсената обществена среда от роми и емигранти. Не ги познавате ? Напротив – десет години в София се провеждаше „Луков марш”, на който с факли бродеха млади момчета облечени като хитлеристки войници и събираха забранените от цяла Европа про-фашистки организации. И тъй като примерът е заразителен, в Севлиево също от няколко гадини се провежда марш в чест на Христо Чакръкчиев, основател на фашистката организация „Родна защита”. Но тези организации са следствие на пълната морална и материална разруха, до която неолибералната политика доведе България за последния четвърт век.
Възрастният мъж, баща на три деца, едното от което завършва гимназия с отличие, а другото болно от рак , който ежедневно рови в кофата пред блока за да се прехранва всъщност нищо няма с „цар Киро” и бароните с големи къщи в неговата махала. Вместо барикадата да я примъкват удобно между различните етноси, не е ли време високо на глас да си признаем, че истинската барикада е между малцината олигарси,разполагащи с ресурса на държавата и техни изразители – управляващите политически партии и всички нас, българи, роми, турци, евреи, арменци, руснаци, които ставаме все по-малко и все по-бедни.
Ирина Алексова
* Авторът е член на НК на ПП „Българската левица”, член на УС на Европейската лява партия, адвокат, правозащитник