ЦЕЛИЯ ТЕКСТ МОЖЕ ДА НАМЕРИТЕ ТУК:

http://protpriz.blogspot.com/2013/07/2012-2013.html

Защо протестираме? Протестираме сега, както протестирахме и през 2012 година, за горите, и през 2013 г., за цените на тока, защото не искаме да бъдем ограбвани от т.нар. олигарси с помощта на техните купени политици. Наясно сме, че проблемът не е нито само крупния бизнесмен Цеко Минев, нито просто мутрата Бойко Борисов, нито само монополиста Пеевски. Проблемът не е просто лъже - социалистическата олигархична партия БСП. Не е само нео-нацистката партия Атака, нито пък ДПС, които паразитират върху отчаянието на бедните и малцинствата.  Политическите извращения и сливането на мафия с държава, работеща в неин интерес, са проявления на генералния системен проблем. Ние не противопоставяме социални искания на политически, още по-малко социални искания на морални такива, ние не се делим на бедни и малко по-богати. Ние знаем, че интересите ни са общи защото социалните проблеми са свързани с политическата криза, а тя с икономическата криза и се дължат на конкретна икономическа политика, която не работи, но се прилага вече десетилетия. Протестираме защото няма да приемем подмяна на играчите. Ние не искаме просто „оставка” и нова дясна политика, която да защитава същите интереси и да ни отнема това, което ни принадлежи. Дори да са добре маскирани като „нови” и „морални”, в момента политиците са си същите. Разделението ляво - дясно в днешна България е фалшиво и условно. Реално всички партии на прехода водят еднаква не хуманна твърде дясна нео либерална политика. Протестираме против системата и нео либерализма, защото знаем, че докато печалбата и бизнесът са превърнати в идоли и стоят над интересите на хората, подмяната на едни взаимно заменими марионетки с други, както и корупцията, са неизбежни.  За нас 23 години стигат! Не искаме повторение на Прехода. Не искаме още от същото! Намираме паралелите със „синята революция” от 90-та и сега за неподходящи. Ние протестираме против цялата системата и свързваме протестите си със световните протести в този дух: Гърция, САЩ, Испания, Израел, Турция, Бразилия, Египет.... 2.      Какъв е проблемът? Политическата и икономическата криза имат свой общ корен. Коренът е в икономическата система. Да се говори общо срещу „СИСТЕМАТА”,  е бунтарско, но несериозно. Още по-лошо, често пъти системата не се назовава от страх. Казваме : не на страха!  Ние сме за демокрация и не приемаме репресивните мерки. Отхвърляме натиска срещу реалната, радикалната политическа критика и опозиция, който се изразява чрез опитите всеки назовал проблема, да бъде заклеймен, сплашен и изолиран. Искате да знаете къде е проблемът? Огледайте се, системата се нарича капитализъм. Пазарната икономика води до фасадна демокрация, защото при капитализма, опитите за хуманизиране на пазара се провалят, тъй като в тази система ключова роля играят печалбата, противопоставянето, дивата конкуренция и законът на джунглата: по-силният печели. 3.      Какво е решението? Решението е в нова смела социална политика, която да се разграничи тотално от политиката на псевдо-социалистическата БСП и миналото. Нужни са хора, които да са готови да отстояват интересите на повечето хора, но готови и да бъдат нападани. Власт и пари лесно не се дават. Нужно е обединение,  нужна е подкрепата на народа за всяко смело действие и искане до край. Единно мнение на хората. Готовност да се защитават трудно защитим и позиции, да се устоява на натиска да бъдем подведени към „лесни” решения, защото в последствие отново ще плащаме висока цена за страха и конформизма си. Нужно е да поставим като второстепенни нашите религиозни, етнически, образователни, професионални и др. различия за да създадем политика, работеща в името на едно достойно бъдеще за България и децата ни.
4.      Какво искаме? Искаме на първо място не просто да се даде заявка за прозрачност и борба с корупцията. Искаме реално отстояване на обществения интерес. 
Това означава, на първо време минимум: 
Генерално спиране на приватизацията на обществения сектор и общите блага: природата, образованието, здравеопазването, БДЖ и други предприятия, инфраструктурата, топло, електро и др. разпределение, градските пространства, социалните услуги. Искаме връщане на отнетото. Прекратяване на вече течащата частична приватизация. Например : извеждане на интересите на хората като първи приоритет, означава финансово подсигуряване на обществено важни сектори като: наука, образование, здравеопазване, за да не се налага те да бъдат ръководени на бизнес принципи, а да могат да се развиват спокойно. Ние сме срещу ГМО - храните, шистовия газ и фракинга, безразборното застрояване. Искаме гаранция за горите и природата от разпродаване, но и нова социална политика за подпомагане на културното развитие, земеделието и производството в малките градове и села. Липсата на социален живот и прехрана за хората в страната ги поставя в зависимост от крупни бизнесмени, които ги подлъгват, че ще им осигурят поминък, докато реално се получава друго : свръх бизнес ориентираната политика затвърждава неравенството и ограбването. Искаме нова социална политика за подпомагане на борбата с безработицата и невъзможността за реализация на младите. Конкретно : промени в ситуацията с помощите, трудовия стаж, пенсионното осигуряване, майчинството и др. Искаме гаранцията за работни места и стаж за младите. Нова политиката на трудовия пазар и синдикалните права : контрол над безразборните, постоянно променящи се свръхизисквания, експлоатация, несигурност на работното място и дива конкуренция, превръщащи хората взаимно заменими предмети. Хуманно развитие на градското пространство, вместо изтласкване на по-бедните и превръщане на важни части от големите градове в бизнес паркове и търговски МОЛ-ове.  Искаме реално стопанисване на обществената градска собственост и рушащите се пусти сгради, в помощ на хората: културно и социално. Реално спазване на законите като резултат от генерална системна социална промяна. Борбата с организираната престъпност и мафията, както и престъпността породена от социално изпадане, са следствие, а не причина за проблемите. Искаме още много нови и добре забравени стари социални политики, но НЕ искаме още от същото. Преходът свърши! Ние искаме да назовем капитализма, за да разберем какво създава проблемите ДНЕС, защото така ще имаме шанс да се справим с тях. Не търсим изгубения рай в някаква съвършена утопия, нито искаме връщане на социализма от миналото или царските времена. Не искаме „Велика България” на Три морета. Не страдаме от носталгия по миналото - точно за това отказваме да влизаме в исторически спорове и да се борим с вятърни мелници. Именно такива призраци са скандирания като „Червени боклуци” или „Турци сте” . Османска империя отдавна няма, БСП не са „червени”, а големите десни партии не са демократични. На практика управляващите 23 години са едни и същи, вълкът козината си мени, нравът не! Да бъдат приемани като „леви” БСП е изгодно, само ако искаме да запазим същата власт и политика. Нужна ни е реална опозиция на настоящата система. 5.      Кой е „виновен”? Виновна е самата система, която противопоставя и експлоатира хората, поставя ги пред сложен избор. Има и конкретни личности, изиграли своите престъпни, спрямо народа, роли, но времето на мълчанието свърши. Постоянно се опитват да ни внушат „етнически” решения,  които по своята същност са расистки. Ние не смятаме, че „българите” „сме си такива” - „прост народ” или, че не сме построили „добрия капитализъм” като на Запад, защото сме „некадърни българи” или „лош материал”. Ние виждаме, че глобалната икономическа система работи на принципа на неравенството и България е част от това неравенство. Затова отричаме още, че „гърците са мързеливи”, „циганите ще ни претопят и ни ограбват”, отричаме „еврейската конспирация” или това, че „турците ще ни превземат”, заедно с другите глупави, но опасни опити за отвличане на вниманието от реалните виновни. Подобни разделения помагат да се запази настоящия ред и да не бъде поставен въпросът за реална промяна. 6.      Кои сме „ние”? Ние сме 99 % , ние сме тези, които работят или страдат от безработица, учат и се питат имат ли шанс, по-малко или повече експлоатирани, по-ниско или малко по-високо платени, временно заети или трудно оцеляващи с малкия си бизнес, хора трайно незаети или интелектуалци на свободна практика, борещи се за най-малкото, хора от провинцията, попаднали в безпътица, по пътя към столицата или хора от столицата, питащи се имат ли спасение в чужбина...- ние сме повече подобни от колкото различни, но не се боим от различията си- те ни правят по-силни! Отказваме да бъдем противопоставяни не само етнически и религиозно, но и класово помежду ни, защото смятаме, че сме от една класа. Делението между средна и работническа класа е условно. Непрекъснато сме свидетели на изпадане на хора от едното ниво в другото, а мечтите на младите от нас, че ще се издигнат и забогатеят на 30 г., са разбити. Докато има животинско противопоставяне, няма как всеки да успее, а ежедневието доказва, че успехът в тази прогнила система не зависи от положения труд и личния талант. Класовото противопоставяне не е вътре между нас като класа, колкото и на управляващите да им се иска да ни поставят в такава рамка. Противопоставянето е само между нас, хората, тези 99 % и класата на малцината, живеещи гърба ни. 7.      В какво вярваме? Ние вярваме, че един по-добър свят на реални свобода, братство и равенство е възможен. Вярваме, че демократичният идеал трябва да надраства себе си и е дошъл момент за промяна на икономическата система, с цел съхраняване на демокрацията и извоюваните от поколения преди нас свобода и законово равенство.
Бъдете едни от нас! Остави лозунгите на миналото! Критикувай собствените си догми. Нека бъдем заедно! Кажи НЕ на самотните битки! Да си помагаме – не са просто думи, а реален механизъм за отстояване на човешките ни права – нарича се солидарност. Да бъдем единно солидарно общество на равни личности! Солидарността между хората е нашето спасение срещу страха!

Инициатива "Протестен призив за солидарност" за контакт : protrizsolidar@gmail.com