Ако не искаш да бъдеш наковалня, трябва да бъдеш чук Георги Димитров
обратно

Новини

(24.Декември.2019 / публикувано в: Новини)

Изказване на председателя на ПП „Българската Левица“

 Другарки и другари,

Последните избори за Европарламент показват, че влиянието на нашата партия в Европа намалява. Вярно е, че семействата на големите класически партии, както тези на Европейската народна партия, така и на социалдемократите, също губят влияние, но за съжаление избирателите не се ориентират към нас, а гледат все по-надясно. Големият въпрос пред нас е защо ние не успяваме да привлечем избиратели и особено тези, разочаровани от политиката на социалистическите и социал-демократическите партии.

Моето мнение е, че това се дължи на факта, че ние не генерираме собствени идеи и не налагаме собствени теми за дискусии в обществото, а следваме общественото настроение и повтаряме неща, казвани от всички останали партии както от левия, така и от десния спектър.

Като един пример аз бих посочил въпрос, свързан с екологията и по- специално с глобалните климатични изменения. Призовавайки да се ограничи и дори да спре използването на изкопаеми горива и да се развива зелената икономика, ние не казваме нищо повече от зелените партии и по нищо не се различаваме от тях. Нещо повече, по нищо не се отличаваме от европейските лидери, даже от всички световни лидери с изключение на президента Тръмп. Ние ставаме неразличими на фона на общия разговор. И е естествено, че хората, за които този проблем е особено важен, ще предпочитат да гласуват за някоя зелена партия, вместо за нас. Ако искаме да бъдем различими, ние трябва, както казваше Кузма Прутков, „да гледаме в корена на проблема“. А коренът на проблема е, че ние живеем в система, която не може да съществува без експлоатация. Тя експлоатира на първо място хората, но експлоатира и природата. При това експлоатацията не се свежда само до увеличаването на въглеродните емисии, а включва и замърсяването на реките, изсичането на горите и унищожаването на естествената среда на хората и животните. Ако ние искаме да се отличаваме от другите, да кажем нещо в повече и нещо различно, ние трябва да подчертаваме, че тази ситуация може да се измени само чрез изменение на самата система.

Вторият пример – това е проблемът с мигрантите. Ние защитаваме правата на мигрантите, защищаваме и правото на хората от Африка да мигрират в Европа. Но с малки изключение това е общата позиция на Европейския съюз, която ние повтаряме. И отново не казваме нещо в повече и нещо ново. Ние и не можем да кажем нищо повече например от канцлера Меркел, защото тя, а не ние, разполага с финансовия ресурс да разреши проблема на тази малка част африканци, които са се добрали до Германия. И отново не гледаме в корена. Когато Европа подслони и нахрани два-три милиона мигранти на фона на стотици милиони гладуващи в Африка, това е лицемерие. Това е същото, което правят някои фармацевтични компании, които надуват до безбожност цените на животоспасяващи лекарства, правейки ги недостъпни за много хора, а след това с огромен шум в медиите даряват средства за спасяването на някой тежко болен. Големият проблем не е да се нахранят мигрантите, големият проблем е, че в тези страни условията на живот са такива, че те са принудени да емигрират.

И ние трябва откровено и ясно да казваме, че причината за разрушаването на техните страни сме ние. Защо ние бяхме там с нашите бомби, нашите войници и нашите оръдия. Защото ние организирахме заговори и преврати за да защитим „правото си“ да експлоатираме техните природни богатства. Това, което трябва да поставим като цел, е възстановяване на мира в региона и рязко подобряване на условията на живот в самите страни. Това означава и възстановяване на икономиките в страните, където съществуваха, като Ирак, Сирия, Либия, Ливан, и създаване и развитие на модерна икономика в страните, където тя е в начален стадий.

Няма да давам други примери. Мисля, че тези са достатъчни, за да покажат, че ние се плъзгаме по повърхността, повтаряме чужди идеи и не вникваме в дълбочина на проблемите. Това, разбира се, е резултат на идейната криза, която настъпи в лявото пространство след разпада на „реалния социализъм“. Ние набързо забравихме Маркс, но не родихме нищо ново. През 2013 година се появи забележителният анализ на съвременния капитализъм – книгата на френския икономист Тома Пикетти „Капитализма в двадесет и първи век“. Но ние минахме покрай тази книга, без да е използваме в нашите собствени разработки.

Ако искаме да се различаваме от другите, ако искаме хората да гласуват за нас, ние трябва да представим собствени идеи, които ясно ни определят като лява партия. За разлика от другите партии нашето мислене не е ограничено от парадигмата, че светът, в който живеем, е най – добрият възможен и той не трябва да се мени. 

Една от промените, към които трябва да се стремим, е развитието на демокрацията. Парадоксално е, че днес знамето на демокрацията се развява най– ентусиазирано от държавата, която организира фашисткия преврат в Чили, държавата, която има най-голям принос в разрушаването на Арабските страни. Но парадоксално е и това, че ние европейците вярваме, че живеем в демократично общество. Да наричаш демократично обществото, в което все по-малко свръхбогати хора притежават собственост колкото половината от човечество, е абсурд. През 2013 те са били 85, през 2018 вече са 26. Наричаме демократично общество, в което хора умират от глад, докато други хора унищожават хранителни продукти, за да не падне цената им заради свръхпроизводство.

В действителност начинът на управление на нашите страни е типична плутокрация. Ние, левите, сме длъжни да се борим за смяна на системата, за развитие на демокрацията. Ние не сме наивни и разбираме, че това не може да се случи за ден или за година, но това трябва да бъде посоката на нашите действия. И за да се движим в това направление, ние се нуждаем от инструментариум – теоретически и идеен.

Затова предлагам създаване на работна група по идейно - теоретическо развитие.