Маргарита Милева: Промяната за България би могла да настъпи единствено чрез истинска лява политика

Автор:Марио СпасовВторник, 14.04.2015 | 09:05Маргарита Милева. Снимка: levicata.com

В интервю за София Topnovini.bg - Маргарита Милева, председател на партия "Българската левица" и вицепрезидент на Европейската лява партия коментира актуалните политически събития у нас и ролята на левите формации в тях.

Г-жо Милева, какъв е вашият коментар за второто управление на ГЕРБ и Бойко Борисов? Внесе ли то нужната политическа стабилност у нас?

Второто управление на ГЕРБ привидно внесе стабилност в управлението на страната. В момента сме в една привидно спокойна обстановка. Връщането на власт на Бойко Борисов е изненада за мен, но то показва колко бързо се забравят нещата. Всички помни протестите от 2013 година. Тези протести на практика принудиха правителството на ГЕРБ тогава в много краткосрочен план да подаде оставка. След 1 година го върнахме на власт, когато ГЕРБ спечели изборите през есента на 2014 година. Тази обстановка, която в момента е привидно спокойна, може да бъде неочаквано взривена. Със законите, които се приема кабинетът „Борисов“ 2, сам залага капаните пред себе си. Мога да дам няколко примера. Такъв капан са промените, които се готвят в Закона за здравеопазването. Според статистиката над 2 милиона българи са без здравни осигуровки. Около 900 000 от тях живеят в България, а другите в чужбина. С тези промени в срок от 6 месеца тези 900 000 българи са задължени да платят здравните си осигуровки за 3 години назад. В противен случай ще бъдат лишени от възможността да ползват медицинска помощ. Това е един капан, който може да доведе до взривяване на политическата обстановка. Това е във вътрешен план, но има опасности и по отношение на външната политика на управляващите. Такъв е координационният център на НАТО, който предстои да бъде изграден у нас. С оглед на обстановката в Украйна, това също е много тревожно решение за мен, наред с удължаването на срока на американските бази у нас.

Какъв е коментарът Ви за левите политически партии у нас – БСП, АБВ, „Движение 21“? Полезно ли е за страната ни, че се появяват все повече нови играчи в лявото политическо пространство?

По други начин бих формулирала левицата в България. Действително, БСП е най-голямата партия в България, която традиционно е възприемана за лява и това не е случайно. До голяма степен лявата принадлежност на БСП е внушение. Политиката, която води столетницата, за съжаление, отдавна не е лява. Това е една неолиберална политика. БСП принадлежи към семейството на Европейската социал-деморкация и все повече се измества вадясно. По отношение на АБВ и „Движение 21“ на Татяна Дончева смятам, че това са партии, които в никакъв случай не стоят по-ляво от БСП. Напротив, те даже стоят вдясно от БСП. Вляво в момента все още има един вакуум, опити на различни формации да заявят себе си и да се наложат като леви. Това са комунистическите партии в България, които са 8 на брой. Те са твърде разпилени, разпокъсани и слаби. Съществуват и множество субекти, които възникват, но все още не са политически партии през последните години. Те са под формата на неправителствени организации и неформални сдружения. Това са тези нови леви, в които участват главно млади, алтернативно мислещи хора, които наистина са представители на новото ляво. Такова, каквото е разбирано както в България, така и в Европа. Българската левица е създадена през 2009 година. Чрез нея ние се опитваме през тези 6 години от съществуването си да се наложим като една нова, съвременна, модерна левица в България. Партия Българската левица е едиснтвената, която е член на Партията на европейската левица.

Защо България се нуждае от истински силна левица?

Не само България, а всяка една страна се нуждае от силна левица, защото именно левицата е тази, която защитава интересите на мнозинството. Тя е тази, която се бори за социална, солидарна и екологична политика, за демокрация и мир. За съжаление, недоверието в лявото е едно явление, което се наблюдава както в България, така и в Централна и Източна Европа. Става дума за страните, принадлежали към така наречения социалистически блок. Има едно тотално объркване между понятията ляво и дясно. Много хора, които са леви по убеждения и начин на мислене, определят себе си като десни. Това обаче според мен е съвсем естествено и то се дължи на компроментирането на лявото заради предиода преди 1989 година. Също така, на невъзможността и неспособността на левите партии в тези страни, включително и в България, да обясняткакво наистина означава една лява политика. Действително имаме нужда от една силна лява партия в България, защото именно тя е тази, която ще се бори за интересите на мнозинството и за подобряването на начина на живот на обикновените хора и на бедните, които у нас са все повече. Всеки пети в страната ни живее под прага на дълбоката бедност или това са около 1,5 млн граждани. Около 49% от хората в България са застрашени от бедност. За съжаление, в тази обстановка все повече набира сили крайната десница, което е една изключително тревожна и опасна тенденция. Ако левицата не успее да се справи с тази ситуация, това може да има много опасни последствия. Спомняме си каква е била ситуацията преди Втората световна война, като визирам националсоциализма, защото крайната левица си борави с леви и популистки лозунги и е насочена главно към социалната сфера. Много е тънка границата за обикновения човек, който трябва да направи разликата между лявото и крайната десница. Ако левицата не съумее в тази ситуация да покаже истинските алтернативи, опасността от крайната десница и бъдещето, което ни чака, е много тревожно и опасно.

Преди седмица Велизар Енчев направи първата крачка към сформирането на политическа партия, като тя бе наречена Движение за радикална промяна „Българската пролет“. Какво е мнението ви за личността на Велизар Енчев и за намерението му да създаде партия, която да е в защита на работещите бедни?

Не бих се осмелила да коментирам личността на Велизар Енчев, тъй като не го познавам лично. Срещали сме се, но не го познавам добре. Не бих искала да го коментирам в личен план по никакъв начин. По отношение на създаването на политическа партия „Българската пролет“ мисля, че трябва да изчакаме да видим как ще се развие и дали действително ще прерасне в политическа партия, каквото амбиция заявява Велизар Енчев. Регистрирането на партия не е чак толкова лесен процес по българското законодателство. Иначе първоначално заявената идея е добра. Г-н Енчев на учредителното събрание каза, че политиката му е насочена предимно към бедните и социалнослабите. Има една социална програма, която определено е с лява насоченост. В случая ме притеснява неопределеността на външната политика, която беше заявена. Тя не е нито лява, нито дясна, а е националпатриотична. Няма как една външна политика да не бъде нито лява, нито дясна. Когато говорим за дефинирана вътрешна лява политика, би трябвало и външната да е такава. Бих предложила да изчакаме и да видим как ще се развие „Българската пролет“.

До колко програмите на „Българската пролет“ и на Българската левица се припокриват? Кое преобладава – приликите или разликите в тях?

В двете програми има много прилики във вътрешен план. Бих отбелязала като основна разлика патриотизма, на който се акцентира в идеите на „Българската пролет“. Той до известна степен може би граничи с национализъм. Това е изключено от програмата на Българската левица. Ние смятаме и всяка една лява партия би трябвало да е на същото мнение, че една лява политика не може да бъде насочена единствено към националните интереси. Ние сме интернационалисти по убеждение. Това е основната разлика между двете програми според мен.

Г-жо Милева, каква е причината Българската левица да не успява да се пребори с конкуренцията на останалите политически партии у нас? Защо вашата партия не успя да влезе в 43-ото Народно събрание, в което има 8 партии, като повечето от тях са изградени от сложни коалиции?

Електоратът, към който ние се стремим и към който сме насочени, до известна степен се припокрива с този, към който са насочени самоопределящите се за леви партии у нас. Ние няма как да сме насочени към избирателите на ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт или Атака. Тези партии са със съвсем различна политическа посока. Може би част от електората на БСП или АБВ би могъл да бъде наш електорат. За БСП е ясно – това е партия със 100-годишна история и огромна членска маса. Голяма част от хората, които са членове и симпатизанти на БСП, са с леви убеждения и потенциално те са хора, към които сме обърнати и сме насочени. Смело мога да твърдя, че голяма част от тях силно ни симпатизират, но поради някаква вътрешна убеденост и собствени причини те продължават да избират БСП в надеждата си, че столетницата ще намери правилния път и ще се промени. Това е някаква вътрешна лоялност и убеденост в правотата на БСП. Ръководството на АБВ и нейните учредители на практика се отделиха от БСП и поведоха част от симпатизантите и поддръжниците й. Ние не успяваме действително да влезем в парламента до този момент. Може би една от причините е, че Българската левица предлага една по-различна програма, едно действително ново и модерно ляво, което хората харесват и на което вярват. Все пак може би недостатъчното медийно отразяване не ни помага да се популяризираме. Друга причина е и липсата на финансови средства, защото до момента нямаме държавна субсидия.

Според Вас съществува ли нещо като сатанизиране на левите политически партии у нас, като им се приписват негативните черти от периода преди 1989 година? Обществото ни готово ли е да повярва в новото ляво?

 Ситуацията през последните 25 години много се промени. През първите 10 години след 89-та имаше едно тотално сатанизиране на левицата и много хора се страхуваха да се обявят за леви. Страхуваха се от физическа саморазправа или някакви други неблагоприятни последици за тях самите. Този процес с времето все повече и повече се преодолява, въпреки че антикомунистическите настроения България продължават да бъда прекалено силни. Има много млади хора, които по убеденост са леви и са насочени към левите идеи. Говоря включително и за такива, които изобщо не си спомнят какво е било преди 1989 година, защото или не са били родени, или са били много млади. Задачата пред Българската левица е да съумеем да убедим хората и да им обясним какво всъщност представлява лявото – свобода, демокрация, социална политика и солидарност с всички хора по света. Тогава ще успеем. За съжаление, начинанието ни все още не е съвсем успешно изпълнено.

Българската левица е част от семейството на Европейската лява партия, към което се причислява и гръцката СИРИЗА. Защо СИРИЗА успя да спечели последните парламентарни избори в Гърция и да вземе властта, а в България това не се получава?

Политическата обстановка в Гърция е съвсем различна от тази в България. С огромната задлъжнялост на южната ни съседка през последните години и с налаганата политика на строги съкращения от тройката международни кредитори (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд) гръцките политически сили показаха своята неспособност за справяне с тази ситуация. „Синаспизмос“ (Коалиция на левицата, движенията и екологията) на изборите преди няколко години имаха около 4-5% и няколко депутати в гръцкия парламент. „Синаспизмос“ беше основната партия в коалицията си със СИРИЗА, а впоследствие бе регистрирана и като партия преди 2 години. Тази подкрепа впоследствие и към СИРИЗА все повече и повече растеше. Аз бях свидетел на това как мълниеносно СИРИЗА достигна до резултата, който има в момента. Тя беше политическата сила, която даде на хората в Гърция отговорите, от които се нуждаеха.Даде им надежда за промяна към по-добро. В България сме в една по-различна политическа обстановка. В Гърция все пак никога не е имало социализъм и не трябва да го забравяме. У нас все още има някакво наследство от миналото и от това, че може би не трябва да се избира левицата, защото тя не може да бъде алтернатива в ситуацията, в която се намираме в момента. Това е характерно не само за България, а и за цяла Източна Европа. При изборите за Европейски парламент през миналата година единствено „Комунистическата партия на Бохеми и Моравия“ в Чехия има трима евродепутати в настоящия Европейски парламент (ЕП). Нито една друга държава от бившия социалистически блок не можа да излъчи и да изпрати депутати в ЕП за разлика от държавите на запад, в които никога не е имало социализъм. Там левицата е значително по-силна. Свидетели сме на това, което се случва в Испания с „Подемос“ и „Искерда Унида“. Ако те успеят да се обединят, ще бъдат първа политическа сила в Испания на следващите избори. Левицата в Германия „Ди Линке“ е най-силната опозиционна партия в немския Бундестаг в момента. Ситуацията в Източна Европа е съвсем различна. Хората все още не могат да повярват достатъчно на левицата, че тя може да им предложи една истинска алтернатива. Това най-вече е лошо за България, която е най-бедната държава в Европейския съюз. Промяна за България би могла да настъпи единствено чрез лява политика.

Възможно ли е в бъдеще да очакваме сътрудничество или по-близки взаимоотношения между „Българската пролет“ и Българската левица?

Ние не изключваме такова партньорство на 100%. Поначало сме готови да работим с всички истински леви партии в България, а не псевдолеви. Все пак нека изчакаме и да видим ак ще се развие този политически проект. Ако той действително се развие в лява посока, предложи една лява политика и се утвърди като една истински лява партия, ние не изключваме сътрудничество с Велизар Енчев. 

http://topnovini.bg/node/595156