Не плувай по течението,не плувай и срещу него,плувай там където трябва. Кузма Прутков
обратно

Новини

(28.Февруари.2013 / публикувано в: )

Конференция на открит форум в БСП

ИЗКАЗВАНЕ НА БОЯН КИРОВ

член на градското ръководство на партията и бивш председател на Районен съвет на БСП


Аз искам да се спра върху няколко момента от политиката на правителството. Защото твърде често поставяме въпроса, че – и тук го чух да звучи, икономически тя е дясна, но няма как при тази тристранна коалиция, обаче се опитваме да водим социална политика.

Според мен големият проблем пред БСП – не казвам пред коалицията, а пред БСП – е в това, че нейните избиратели започват да не я припознават като социална и като лява партия. Всъщност, това води до една криза изобщо на партиите в България, защото се оказа, че няма конкуриращи се партии. Има една партия с много различни имена – ту едното є име е на власт, ту другото. Но няма разлика в политическата линия по нито един от въпросите.

И сега ще ви дам няколко примера. В областта на най-общо социалната политика безспорно влиза политиката на доходите. Какво различно прави тази коалиция, или БСП в частност, по политиката на доходите от досегашните правителства?

Първо, изключително ниска е работната заплата, говоря за най-ниската определена, минимална заплата, и оттам нататък тя влачи след себе си всички.

Огромен проблем ли е за страната минималната работна заплата да бъде чувствително по-висока от тази, която е в момента, и по-висока от това, за което се говори от следващата година?

Общо взето Фондът поставя пред нас въпроса, че ако се вдигне минималната заплата примерно на 250 лева, което все пак дава някакви шансове за оцеляване, то това ще доведе до фалит на доста фирми в България. Представяте ли си реално за какво говорим? Една фирма, която се крепи на базата на това, че плаща 150 лв.! заплата в Европа. Такава фирма няма място под слънцето. Тя рано или късно ще фалира и по-скоро доста бързо ще фалира. Повишаването на минималната заплата е основен фактор, който тегли напред за повишаване на производителността на труда. Защото те принуждава да търсиш нови способи за производство. За съжаление, това тотално не се разбира. И ние вървим с едни минимални заплати, както беше досега, продължаваме и в бъдеще. И цялата перспектива за повишаване е жалка, тоест в областта на заплатите.

В областта на данъчната политика – БСП, като основен фактор в това правителство, прие и тази година данъкът общ доход да бъде общо взето по схемата на плоския данък – една и съща данъчна ставка – 22 % и 24 % или нещо подобно. От европейска гледна точка, това чудо не съществува. Тоест от гледна точка на Европа, ние провеждаме крайно дясна политика. От гледна точка на най-десните европейски партии, ние провеждаме по-дясна политика. Не говоря, че ние сме десницата на Европа. Ние сме отвъд нея. И това е правителство, ръководено от министър-председател социалист. Казваме – нямаме пари, едновременно с това не вземаме от тези, които имат, а вземаме от тези, които нямат. В България, която по принцип е бедна. Говорим за социална политика.

Хората не са толкова прости. Те си попълват данъчни декларации и виждат колко плаща и онзи, който взема десет пъти повече от тях.

Друг момент, изобщо съотношението между преки и косвени данъци. Политиката, която провеждаме тук, също е по-дясна от всичко, което Европа е сънувала, независимо кой управлява в европейска страна, от всичко, което Европа е сънувала, сме по-надясно. Огромно предимство на косвените данъци, а не дори изравняване към преките.

Социална политика. Казано вън от сферата на доходите.

В областта на пенсиите, няма да говоря за размера на пенсиите, а за прочутия втори стълб. Със закон, който беше приет не при нас, но във всеки случай ние не направихме нищо за неговата промяна, съществува т.нар. „задължителен втори стълб“. Задължителният втори стълб, всеки гражданин, под определена възраст, полека-лека всички ще бъдат обхванати от него, е длъжен да внася определена сума пари в частни фирми, срещу които държавата го задължава да дава тези пари, но тя не му гарантира по никакъв начин какво ще стане, ако тези фирми фалират.

Вторият стълб в този си вид е непознат в Европа. Това е чилийският вариант. Този втори стълб съществува в Чили. Вярно, че на нас ни го препоръча Фондът, защото той си прави експерименти – Чили и България, както виждам. Но, казвам, в Европа такова животно няма. В Европа вторият стълб е нещо съвсем различно. Това са споразумения между синдикати с подадени браншове, нещата са коренно различни. Това при нас сега се нарича четвърти стълб, под натиска на Европа.

Въпросът за здравеопазването. Както и проучването на общественото мнение показа, 80 % от хората се безпокоят и смятат, че основен проблем на България е здравеопазването. Бяха извършени две глобални реформи в България. Това беше ликвидиране на поликлиничното здравеопазване и въвеждането на т.нар. „личен лекар“ по схемата Англия, и по-скоро по схемата Австралия, защото е малко по-първобитна от английската. И освен това беше ликвидирана системата за заплащане от бюджета, тоест от общите данъци, а се мина към системата на Здравната каса.

Между другото, нещо, което на българите не се казва, не знам защо и нашата партия не го казва, че от 15-те стари страни – членки на Европа, не говоря за новите, попаднали под масово американско влияние, 7 продължават да работят на схемата за бюджетно осигуряване на здравеопазването. Гърция е една от страните, която мина от бюджет към Здравна каса, и се провали, като България, и се върна към бюджетно осигуряване в здравеопазването. Нищо подобно в България не се говори. Не се говори, че има други варианти – не казвам по-добри или по-лоши, но общо взето сериозните изследвания върху касите показва, че схемата на здравеопазване чрез каси води до огромно изпомпване на пари и самозадоволяване на касата. Сама за себе си, тя извършва излишни разходи – не говоря за България, говоря за европейския опит като цяло. Но ние това, така… минава някъде край нас, защото не ни вълнува, ние се лекуваме на други места. Да му мислят гражданите. Само че тези, дето се лекуват на други места, не съобразяват, че утре ще се върнат на нашето дередже, където ще ходят при джипито, а то се прави на велико и ще каже – за теб бележка няма, за тебе има.

Тоест проблемът за социалната държава, при положение, че 80 % от населението се чувства застрашено за своето здравеопазване, това, че не е гарантирано, когато се разболее, означава, че ти си се срутил тотално. Това е тотално сриване в съзнанието на хората. Най-важният момент – здравето, твоето, на родителите, на децата ти не е осигурено. Не само че нищо не правим, но ние в момента в областта на здравеопазването продължаваме да припомпваме пари, които вместо да отиват за болните, отиват или в ръцете на някои хора – има и много свестни хора, но има и такива, дето се занимават само с това, да трупат пари, и основно, разбира се, в ръцете на фирмите, които се занимават с търговия на лекарства.

Сумите, които се отпускат за здравеопазване в България в продължение на десетина години вече, нарастват всяка година и въпреки това качеството на здравеопазването пада всяка година. Това показва ясно, че парите отиват не за болния, а някъде съвсем в странично направление.

Сега, не знам дали е прието вече това решение, но чух, че министърът се готви да внесе предложение за промяна в закона, може и да е минало, в който нещо, което беше забранено – да се правят вериги от аптеки и което се нарушаваше, понеже и тъй, и тъй се нарушава, дай да узаконим нещо, което се смята за беззаконие.

Между другото, идеята да няма вериги от аптеки ние взехме от европейската система. Отново отиваме отвъд Европа, пак казвам, независимо от това, дали управляват леви, или десни в Европа. Тоест, ние в областта на социалната политика сме неевропейска партия. Държавата, но и партията, която провежда тази политика. Не само това, в областта на социалната политика ние си позволихме да направим нещо, което лицето Иван Костов не си позволи да направи. Това е, че ако един безработен в продължение на година и половина няма доходи, ние го лишаваме от социалните помощи. Както казва нашата любима министърка – „ние няма да създадем длъжността „безработен“. Е добре, ама какво да направи този човек, ако не е в София, Варна или Бургас, а е в онези райони, в които действително реално няма работни места? Да мре от глад. Казвам – и Иван Костов не си позволи да посегне на последния залък на хората.

Няма в Европа такова нещо. Да, има сваляне от един тип помощи и прехвърляне към друг. Това го направиха в Германия, за да отчетат намаляване на безработицата, но не ги лишиха, а ги прехвърлиха на друга каса. Казаха – абе, те са по-малко. Едно фалшиво мероприятие на нашите любими социалдемократи. Но не взеха последния залък.

Големият проблем, пред който е изправена страната, това е липсата на конкурентоспособност на нашата продукция. Ненапразно тук Дончо каза, други го споменаха – за дефицита по външнотърговския ни баланс. Дефицитът не само е голям, а всяка година той става по-голям, което показва – ако преди 3 години е бил 3 милиарда, после 4, после 5, сега цитирам цифрите малко наизуст, но така или иначе, той нараства непрекъснато, което показва, че всяка година нашата конкурентоспособност спрямо конкурентоспособността на страните, с които търгуваме, пада. Твърде често така се прокрадва от управляващи личности и министри, че това се дължи на факта, че не може да изкомпенсираме вноса на горива. Значи дефицитът за сметка на горивата е само 17 % от общия търговски дефицит. Тоест, ако той в момента е 5 милиарда, мисля, че е към 7, но нека да е 5, това означава, че ние без да имаме дефицит на горивата, бихме имали 4 милиарда дефицит.

При това положение какво става? Ние ядем чужда принадена стойност. Това е истината. Колко години може да продължи тази история? Не може да продължи до безкрайност. Аз тук искам да ви напомня Аржентина, която ни даваха като светъл пример, когато се въвеждаше бордът в България, какво щастие са бордовете. Държава, която започна при много по-добри условия борда от България, при невероятно по-добри, при страхотни помощи отвън и въпреки това изгърмя, по причини, по които и ние ще гръмнем.

Липса на конкурентоспособност. Казваме – абе, тази година добре, защото взехме малко повече пари, брутният вътрешен продукт нарасна спрямо миналата и спрямо по-миналата година. За сметка на какво расте? За сметка на временни и конюнктурни неща? Туризмът е временен и конюнктурен. Днес си на мода, утре тези, които идват, казват – не искам да си казвам здрасти със съседния хотел, защото е построен на два метра, и си отива. Както си отидоха от Испания. Какво правим тогава, ако разчитаме на този фактор? Загиваме. Единственият истински фактор – това е изграждане на нови технологични производства, високотехнологични производства. По този въпрос нашата държава не че не си мръдва малкия пръст, тя няма разбиране за това, че трябва да го прави. Няма разбирането как трябва да го направи. Защото е абсолютно очебийно, че в държава като България при този тип частен бизнес, който има, с тази философия, с този начин на изграждане, с толкова малко години зад гърба си, когато е бил главно грабителски, а не творчески бизнес, няма хора в този бизнес – не говоря за отделни единици, говоря за масовото явление. Нито имат ресурса като суми, като огромни пари, които трябва да се дадат за това, нито има разум или разбиране за това, че трябва да се направят нови технологии, за да оцелеят те самите. Докато има какво да крадат, те няма да започнат да правят нови технологии. А все още има какво да се краде.

Значи в този смисъл, единственият, който може да реши проблемите на България, е самата държава България. Активна държавна политика в тази насока. Никой друг не може да го направи. Единствено държавата е тази, която може да задели пари. И когато си говорим с хора, които се занимават с това и би трябвало да решават тези проблеми, им се дават примери за Южна Корея, която казва – да, ще си стегнем коланите – преди 30-40 години беше това; когато разпродадоха всички коли, които имаше парламентът и започвайки от себе си да дават пример как затягаме коланите, всички тези ресурси бяха насочени в технологичната област. Те изградиха собствена силиконова долина. Къде е Корея сега, къде са другите, които смятаха, че може така, от селско стопанство да стане работата? Къде са японците, които тръгнаха по същия път? Когато говорим за италианското чудо на 60-те години, също беше главно технологичният скок и т.н. Примери колкото искате, държавата и пак държавата. Само че това би противоречало на суперлибералната философия, че държавата не трябва да прави нищо, освен да разпродава и да взема дивидентите от продажбите.

Добре, при това положение обаче България е обречена и то не е много далеч, независимо от Европейския съюз. Може би валутен срив може да ни спаси от влизането ни в еврозоната, защото тогава тежестите се разпределят върху цялата европейска валута и всеки ще обеднее с по 10 лева, а не България с един милион. Но дали ще ни приемат и кога, дявол знае.

И последният въпрос, който ми се струва, че никак не се опитваме да решим, а който хората чакат от нас и от което отново идват разочарования, това е въпросът с престъпността, с поне малкото справедливост. Не е проблем финансовите потоци да бъдат проследени. Не е проблем да се види кой какво имущество има и как го е придобил. България е толкова малка страна, че всичко се знае. Очевидно няма политическа воля. И когато от Европа ни казват – вие не искате да решите проблеми с престъпността, те казват нещо, което ние всички си казваме – ние не искаме да решим проблема с престъпността, защото бомбите ще паднат и в нашите редици. Това е проблемът. И независимо коя партия е на власт, имам предвид кое име на партия, защото, пак казвам, тя е една в крайна сметка по цялостната си политика, бомбите все могат да падат в едно или друго име. И затова не искаме да си мръднем малкия пръст.

Добре, ама БСП, понеже говорим за нас си, ако не реши тези въпроси вътре в себе си, народът ще ги реши за сметка на БСП чрез появяването на мощна нова алтернатива. Както Симеон се появи – точно по тази причина. Хората казаха – те са еднакви и Симеон дойде като манна небесна. Сега идва Бойко Борисов и Бойко Борисов съвсем не прави тази партия да се готви след три години да ходи на избори или три и половина, той се готви догодина да е на избори. В това не трябва да се заблуждаваме. Нерешаването на проблема вътре в дома, ти го решават съседите тогава. И трябва да се опитаме да го решим сами, иначе трябва да кажем сбогом. Ще паднем на 10-те процента, въпреки тук оптимизма на моите приятели.

Благодаря ви!