.в политическата борба на класа против класа най-важното оръжие е организацията. Ф.Енгелс
обратно

Анализи

(24.Март.2015)

Антисоциалната данъчна система на България

Автор: Д-р Иван Аладжов - Член на Националния комитет на ПП „Българската левица”

 

Антисоциалната данъчна система на България

 

         Плоският данък обслужва интереса на най-богатите хора у нас и напълно пренебрегва интереса на обикновения българин

 

В една капиталистическа държава, каквато днес е България, данъците представляват единствената форма на приходи за държавата, която чрез тях осъществява своите задължения спрямо гражданите като социална политика, здравеопазване, образование, сигурност, инфраструктура и т.н. Това е така, защото страната ни вече няма почти никакви останали държавни предприятия, печалбата от които би могла да се използва за провеждането на такива политики. В същото време България има една от най-антисоциалните данъчни системи на континента, за което вина имат всички управляващи до сега.

Всеобщо известно е, че косвеният данък е данък върху продажбите, потреблението, консумацията. Той е косвен, тоест се дължи на държавата от трето лице, за чиято сметка в действителност е данъкът. Продавачът го внася в бюджета, но в действителност се плаща от купувача (крайния потребител), тъй като е включен в цената на стоките и услугите, като така съопределя равнището на цените.

Понижаването на косвените данъци означава нарастване на търсенето и с това потиска инфлацията. Повишаването на косвените данъци може да доведе до ръст на цените и да се отрази негативно върху стопанския растеж и заетостта.

Нивото на косвените данъци в старите страни членки на ЕС възлиза на осреднено 32%. Като в  Кипър то е 48%, в Малта, Румъния и Ирландия – 42% и т.н. Но факт е, че няма държава в ЕС, където съотношението между косвени и преки данъци да достига нивата от у нас, където е близо 4/5 към само 1/5 в полза на косвените, за сметка на много ниските преки данъци. Това генерира много несправедливост, бедност и трябва непременно да бъде променено.

 

Най-масовият косвен данък — ДДС е най-важният източник на приходи за държавата и е въведен в България 1994. У нас делът на приходите за фиска от ДДС е много висок – над 55%, като във всички останали страни от ЕС е по-нисък. ДДС у нас актуално е 20% и съвпада със средното ниво за ЕС. Но като се има предвид, че във всички останали страни от ЕС има намалени ставки (по-ниски, дори нулеви проценти за социално значими продукти и услуги като храна, водоснабдяване, електричество, образование, транспорт, здравеопазване, култура и т.н.), нашето ДДС всъщност е едно от най-високите. Намалена ставка от 9% у нас има само за хотелските услуги, което е всичко друго, но не и продукт от първа необходимост (по-скоро реверанс към туристическия бранш).

Преките данъци са данъците върху богатството, върху притежаваното (недвижимо и определени видове по-ценно движимо) имущество, върху промяната на собствеността на недвижимото имущество, върху доходите на физичесите лица и върху корпоративната печалба на предприятията. Тези данъци облагат това, което “излиза“ от икономиката. Намаляването на преките данъци увеличава търсенето и при наличие на незаети капацитети и резерви на работна сила в икономиката може да доведе до икономически растеж.

У нас делът на преките данъци в общите данъчни приходи е едва 21%, в сравнение напр.с 62% в Дания. Основен пряк данък е Данъка Общ Доход, чиято ставка у нас е 10%, т.нар. „плосък данък“. В повечето страни в света за ДОД действа т.нар. прогресивен данък, при който данъчната ставка расте заедно с данъчната основа, което е един много по-справедлив подход.

С актуално 10% България е с най-нисък процент на Данъка Общ Доход, следвана от Чехия и Литва с по 15%, Румъния – 16%, Словакия – 19%, Естония – 21%, Латвия 23%, Полша – 32%, Кипър – 35% и т.н. Най-висок ДОД е в Испания и Холандия с по 52%, Норвегия с 54,3%, Дания с 55,4% и Швеция — 56,6%. Но България днес е единствената страна без необлагаем минимум, което прави иначе ниската ставка на плоския данък антисоциална, натоварваща особено силно хората с ниски доходи. За пример необлагаемият минимум в другите страни достига до над 11000 евро за Австрия, Люксембург и Финландия.

Друг пряк налог е корпоративния данък, с който се облага печалбата на юридическите лица. България и Кипър са с най-нисък  корпоративен данък – по 10%, следвани от Латвия и Литва с 15%, Румъния – 16%, Полша — 19%, Словения – 20% и т.н. Най-висок е този данък в Малта – 35%, Белгия – 34%, Франция и Германия – 33,3%, Италия – 31,4% и т.н.

Съществува и данък върху имотите. Най-висок е той във Великобритания – 4,2% от БВП, Франция – 3,4%, Италия – 2,7%, Швейцария – 2,4%, Испания – 2%, Белгия – 2%, Дания – 1,9%, и т.н. Като най-нисък той е в България – 0,2%, и тук страната ни е негативен рекордьор по антисоциалния характер на този данък, тъй като това означава, че скъпите имоти де факто почти не се облагат с налог.

Плосък данък (или пропорционален данък) е данъчна система с константа данъчна ставка, при която всички (граждани и/или компании) се облагат с един и същ процент. Терминът „плосък данък“ най-често се използва за подоходния данък. Плоският данък се прилага на национално ниво в ограничен брой страни, като по света е много по-разпространен прогресивният данък върху доходите, при който гражданите с по-високи приходи плащат по-висока данъчна ставка от тези с по-нисък доход.

Съотношението между преките и косвените данъци е изразител на държавната политика към труда и капитала. Преобладаването на косвените данъци у нас показва обаче, че данъчното бреме у нас се разпределя между всички социални групи. То обаче тежи най-много на хората с ниски доходи, защото те трябва да се хранят, отопляват, обличат, ползват осветление, транспортни, медициски и др. услуги. Те понасят най-трудно това бреме, понеже доходите им са ниски, а посочените продукти и услуги заемат висок дял в бюджета им, облагат се с висок процент на ДДС и акциз, който превишава значително ставките на преките данъци. Те не могат да се възползват от ниското облагане на преките данъци, понеже нямат  високи доходи и доколкото въобще имат такива, липсва необлагаем минимум. Данъкът от 10% за човек с напр. само 350 лв. месечно тежи много повече от същия данък на човек с 10000 лв. месечен доход. Този негативен ефект за бедните се засилва още повече от високите косвени данъци у нас, които формират двойно данъчно бреме върху  и без това ниските доходи на хората.

А обещанията на неолибералните застъпници на плоския данък за изсветляване на икономиката, за повече данъчна събираемост, за по-висок стопански растеж, нови работни места и повече чуждестранни инвестиции, така и не се сбъднаха до сега. Дори резултатите след въвеждането му през 2008 са точно противоположни. Чуждестранните инвестиции се сринаха от 18 млрд.лв. през 2007 на под 3 млрд.лв. през 2012, безработицата скочи в същия период от 6% на актуално близо 13%,  икономическия растеж се сви от над 6% до под 1% за миналата година, сивата икономика продължава да е стабилно над 30%, а приходите за фиска от корпоративния данък потънаха с 1/3 от 2,060 на 1,395 млрд.лв. през изтек­лите 4 години.      Един­с­т­веното до което той реално доведе е повече финансов комфорт за свръхбогатите у нас. А изводът, който се налага е, че България прилага една най-консервативните и антисоциални данъчни системи на континента. Тя изцяло е изградена, за да обслужва интересите на капитала и напълно пренебрегва потребностите на обикновените хора.

 

Д-р Иван Аладжов

Наблюдател и анализатор

Член на Националния комитет на ПП „Българската левица”

http://www.duma.bg/node/97590